Поляната

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

В погледа му се четеше... гняв. Започна да се приближава към вампирката, докато тя бавно отстъпваше назад. Беше впил сините си очи в нея и уверено правеше крачка след крачка. Докато в един момент момичето се озова притиснато в едно дърво. Той се доближи до лицето й, деляха ги едва няколко сантиметра.
- Защо си мислиш, че ме познаваш? - процеди през зъби вампира и продължи да я гледа с все същото яростно изражение.
На лицето му беше изписан гняв. Мразеше да се опитват да го... "разгадаят". Мразеше да го поставят в рамки. "Ти си добър, но се правиш на лош." Това го изкарваше извън кожата му.

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 8:26 pm

- Защо си мислиш, че ме познаваш?
-Не,не те познавам.Просто предполагам.Извинете за грешката,господине.А сега бихте ли ме пуснали да си ходя?!Нямам намерение да оставам тук.
усмихнах се и го погледнах право в очите,без страх,без притеснение,напълно уверено и сигурно

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Няма нужда да споделяш напълно неоснователните си предположения тогава.
И въпреки, че нахалството на момичето го дразнеше, увереността, която проявяваше му се харесваше. Очудваше го, изненадваше го и то приятно. Искаше му се да я накара да остане, защото безспорно му беше интересна. Но това означаваше да покаже слабост и маската на непоколебимостта, която бе сложил да се пропука.
Смръщи вежди и се отдръпна едва на няколко крачки.
- Отивай си, щом искаш. - изръмжа, но продължи да я гледа. Не отделяше поглед и за секунда от нея.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 08, 2011 7:17 pm

Навън вече се смрачавеше. Слънцето беше зад дърветата, които обкръжаваха поляната. Птичките все още пееха, но и щурците започваха леко и едва чуто да се долавят. Луциана се разхождаше из поляната. Обичаше това място. То я правеше няак спокойна, хармонична, щастлива. Може би, защото й напомняше за детстовото й, братята й. А може би, защото просто обичаше природата.
Докато си мислеше за всичко това, може би усетът на Лу я подтикна към мисълта, че не беше сама. Тук полето беше открито и донякъде това я плашеше, защото тук имаше толкова много същества, затова и тя бързо се преобрази във вълк. Поне така беше по-силна.
Но вместо това в следващия момент пред нея се озова едно момче, което изглеждаше невинно, затова и Грайнер се затича към него, но се спря буквално пред него и се преобрази.
-Здравей. Аз съм Луциана-Мария Грайнер.-представи се тя на един дъх.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 08, 2011 7:33 pm

Алекс бе захврълил багажа си в стаята, която му бяха дали. Бе взел само най-необходимото. Така де, той и без това беше беден откъм вещи..Откъм какво ли не беше беден изобщо, но това бе друг въпрос.
Бе решил вместо да си губи времето в седене, да се разходи наоколо и да опознае градчето и околностите, винаги правеше това, когато посещаваше ново място.
Поляната близо до Академията му се стори чудено начало на разходката. Взе фотоапарата си, уверявайки се, че батерията и картата памет бяха достатъчно и се отправи натам.
По пътя видя няколко изумително красиви цветя, каквито не бе виждал до сега, явно бяха диви видове, които не вирееха във Франция.
Тогава чу стъпки, а сетне и глас.
Обърна се и видя русокосо момиче, което веднага му се представи.
- Александър. - каза той малко учудено от внезапното запознанство.