Поляната

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

Дългото пътуване беше изтощително за Деймън. Всъщност, не се чувстваше толкова изморен, колкото жаден. Не пропускаше ден, в който да не се храни, но този път го направи, с едничката цел да стигне по бързо до Мистик Фолс. Затова и първата му работа, когато влезе в града беше да отиде да ловува.
Не му коства много да си намери жертва. Но този път, за разлика от обикновено, не му се играеше с нея. Затова просто използва умственият контрол и без проблем я отведе в гората. - място, където беше сигурен, че ще са сами. Малко бяха хората, които се осмеляваха да се доближат до нея късно през нощта.
Именно затова остана изненадан, когато чу шумоленето от близките храсти. А още по-голяма беше изненадата му, когато осъзна, че този, който се прилижава към него не е човек... вампир, също като него. Захвърли момичето, чийто пулс все още можеше да долови и зачака непознатия да се появи. И ето я поредната изненада. Беше момиче.
- Здрасти. - ухили се доволно, след като обиколи с поглед вампирката пред себе си.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 3:41 pm

Току-що се бях преместила в града.Гладът беше толкова силен.Естествено отидох в гората да ловувам.Вече се бе стъмнило и бях сигурна,че никой няма да дойде.По пътя имаше едно момиче,което се бе изгубило.Тъкмо когато щях да я взема със себе си,за миг се обърнах и когато отново се върнах,нея я нямаше!Това ме осъмни и започнах да я търся в гората.Изведнъж чух шумолене и помислих,че е тя.Направих няколко крачки напред и видях човек,но уви не беше тя.Беше мъж,и не беше човек,беше вампир.Той каза "Здрасти" доволно и добре ме огледа.Видях,че държеше въпросното момиче.
-Здравей!-казах аз и се приближих плътно до него
-Май си взел нещо мое ?!
повдигнах вежда и го погледнах в ледно-смъзаващите очи

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

Леко усмивка се появи на лицето на вампира. Дързостта на момичето го забавляваше. Нима си мислеше, че ще го уплаши със смръщеното си изражение?
- Нещо твое ли? - засмя се той.
- Не, скъпа. Повярвай ми, нищо твое не съм взел... все още.
Деймън отлично разбираше за какво говори вампирката. Но въпреки това реши, че ще е много по-забавно да се заяжда с нея, отколкото да й се извини, че случайно е "откраднал" вечерята й.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 3:59 pm

- Не, скъпа. Повярвай ми, нищо твое не съм взел... все още.
-Мм прав си..
усмихнах се
това,че се правеше на важен определено ми харесваше,реших да се направя на добра и да му "оставя" момичето
приближих се до момичето,усетих как пулсира кръвта й,но се овладях
-И искаш да нараниш едно толкова невинно момиче?
попитах го като отново застанах пред него

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

Дей се облегна на едно дърво, докато наблюдаваше как вампирката се приближава до момичето
- Опитай я де. Вкусна е. - подразни я той. Едва успяваше да сдържи смеха си.
- И честно казано не ми пука особено дали ще я нараня. Така или иначе след това няма да помни нищо... ако оцелее до тогава, разбира се. - в очите му премигваха пламъчета. Харесваше му да се държи така - надменно, арогантно. Сякаш той контролира живота на момичето.. което всъщност си беше самата истина.
Върна отново вниманието си на вампирката.
- Как ти е името, вампирче? - ухили се той.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 4:20 pm

- Как ти е името, вампирче? - ухили се той.
-Името на вампирчето за сега ще остане в тайна.
усмихнах се и му намигнах
-А на теб,надувко?

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Надувко?? Хм... това обида ли трябваше да бъде? - Деймън се засмя.
- Хайде де, постарай се малко повече. Започваш да ме разочароваш... - поклати глава. Отново прояви актьорските си заложби и направи разочарована физиономия, която изигра толкова добре, че спокойно можеше да заблуди всеки човек, въпреки че се съмняваше, че ще подейства над вампир. Изражението му скоро беше заменено с широка усмивка.
- Аз съм Деймън... Салватор. - умишлено, направената пауза между имената му, целеше да му придаде важност.
- Виждаш ли, че не боли? А сега ти ми кажи името си.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 4:59 pm

- Надувко?? Хм... това обида ли трябваше да бъде?
-Приеми го както искаш
усмихнах се аз
- Аз съм Деймън... Салватор.Виждаш ли, че не боли? А сега ти ми кажи името си.
-Щом толкова те вълнува,добре.Казвам се Данийл.Данийл Харис.
усмихнах се
той хвана ръката ми и я целуна
-Приятно ми е,госпожице.
о боже,едвам не избухнах в смях,но реших да играя ролята
-И на мен,господине.
наглоних се леко и се усмихнах

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Приятно ми е, госпожице. - Дей целуна ръката й.
Всъщност, ролята на джентълмен му отиваше почти толкова, колкото и тази на лошо момче. Проблемът беше, че му беше по-забавно да е лош. Затова се придържаше към тази роля. Другата беше... отегчителна.
Смехът му огласи гората, когато момичето последва примерът му. "Господине"? Ако някой ги слуша от страни, би помислил, че това среща на изискани аристократи... от 18 век.
- Видяхте ли, че не боли, г-це Харис? - усмихна се мило Деймън.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 5:16 pm

- Видяхте ли, че не боли, г-це Харис? - усмихна се мило Деймън.
-Мм аз знам,че не боли,г-не.Сега най-вероятно бихте ме поканили на танц,но мисля,че това не е точното място,а вие?

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Всъщност не. - поклати глава той.
- Дори да бяхме на точното място, не бих Ви поканил на танц. Ужасен танцьор съм. - повдигна невинно рамене и се усмихна. Сякаш малката му лъжа беше съвсем в реда на нещата.
- Но пък има други много по-приятни занимания, които мога да Ви предложа. - усмивката му се изкриви леко на една страна, а игривите пламъчета забляскаха още по-ярко в очите му.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 5:31 pm

- Всъщност не.- Дори да бяхме на точното място, не бих Ви поканил на танц. Ужасен танцьор съм. - повдигна невинно рамене и се усмихна.- Но пък има други много по-приятни занимания, които мога да Ви предложа.
-Хмм бихте ли ми разяснили за какви занимания става въпрос?

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Ммм... изключително приятни, уверявам Ви. - Дей се приближи няколко крачки към нея, скъсявай разстоянието помежду им. Приведе се към вампирката. Устните му бяха едва на няколко сантиметра от нейните.
- Но не мисля, че това е подходящото място за тях. - подсмихна се и отново се отдръпна до дървото, на което беше облегнат преди малко. Тези игри винаги са му били по вкуса, а точно в този момент, въпреки че не знаеше причината, му харесваха дори още повече. Може би Данийл беше причината. Държеше се почти толкова арогантно, колкото него. А това безспорно го изненадваше и то приятно... И само разпалваше интереса му все повече и повече.

Заглавие: Re: Поляната Съб Яну 01, 2011 5:52 pm

- Ммм... изключително приятни, уверявам Ви.Но не мисля, че това е подходящото място за тях. - подсмихна се и отново се отдръпна до дървото, на което беше облегнат преди малко.
бавно се приближавах към него,устните ми едвам не докоснаха неговите
-Мм тогава кое е подходящото място,господине?
вдигнах вежда и се отдръпнах

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Ти си едно много, много любопитно вампирче, знаеш ли? - засмя се вампира.
Беше очевидно, че момичето можеше да играе неговата игра. А това го забавляваше. Въпреки това, реши този път да не предприема нищо, затова остана облегнат на дървото, без да се доближава до Данийл.
- Любопитството не е хубаво качество. - поклати съчувствено глава и се подсмихна.

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 1:31 pm

- Ти си едно много, много любопитно вампирче, знаеш ли? - засмя се вампира.-Любопитството не е хубаво качество.
-Мм любопитството не е хубаво качество-да,но съжалявам,не мога да се отърва от него.-свих аз рамене и се усмихнах мило

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

- Понякога може да е много опасно да си любопитна.
Подсмихна се Деймън.
- Може да си навлечеш проблеми.
Подхвърли той почти с безразличие. Отдалечи се от вампирката и се доближи до момичето. Опита да намери пулсът й, но по всичко личеше, че този път беше прекалил. Едва доловимият сърдечен ритъм на момичето намаляваше с всяка секунда. Разтърси я леко, в опит да я събуди, но реакция нямаше.
- Е, какво да се прави... - Дей сви рамене и се отдръпна.

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 2:40 pm

- Понякога може да е много опасно да си любопитна.Може да си навлечеш проблеми.
каза той с лека усмивка, но и с безразличие,приближи се до момичето. но тя явно бе мъртва
- Е, какво да се прави... - Дей сви рамене и се отдръпна.
-Мм такъв е жвотът.-усмиханх се - А и тя е напълно ненужна.-свих рамене
упрях се на едно дърво,бях с тениска,времето беше топло..когато се облегнах на него удрасках ръката си
-Ауч!
погледнах ръката си,имаше малко кръв

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

"Напълно ненужна"? Нима и тя като него не се интересуваше от човешкия живот? Беше ли възможно чак толкова да си приличат? До този момент не беше срещал някой, който да е като него... А това си беше.. хм... плашещо.
Защото Деймън можеше да бъде наистина жесток. Особено с хората. Някой, който не го познава (а малко бяха тези, които го познават) би решил, че презира човеците. Въпреки, че имаше всяко основание затова, всъщност той не ги мразеше. Съжаляваше беше точното определение.
И ето, че отново го направи. Пак се отнесе в мисли, напълно игнорирайки вампирката. Не беше сигурен дали не е казала нещо, докато той бе потънал в размисли.
Когато надигна глава, усети миризмата на кръв. Не му отне много време и да види раната на ръката на Данийл. За миг усети как зъбите му се удължават, а вените под очите му се показват. Разтърси глава, за да се отърве от желанието да вкуси от кръвта й. Беше добър в самоконтрола, затова не му отне много преди да се успокои и да се озове до нея.
- Добре ли си? - изрече с каменно изражение. Тонът му прилягаше по-скоро на делова среща. Все още се бореше с желанието си, затова изглеждаше така... скован.
Хвана ръката на момичето и погледна раната. Беше наистина дълбока, но пък вече започваше да зараства.
- Имаш късмет, че си вампир. - леко се усмихна и впи сините си очи в нея.

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 3:22 pm

Деймън се отнесе в размисли...за какво ли си мислеше?...след малко се осъзна и ме попита дали съм добре..тогава се доближи до мен и хвана ръката ми
- Имаш късмет, че си вампир. - леко се усмихна и впи сините си очи в мен
-Мм определено...хайде..кажи си,че искаш да опиташ от кръвта ми..виждам го..няма как да се скриеш

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

Изражението на Деймън постепенно се промени. От безизразно, на лицето му се изпива първо очудване, а след това устните му се изкривиха в широка усмивка.
- Твоята кръв? - престорено се засмя той.
- Скъпа, не се ласкай толкова много. Защо точно твоята кръв да ме привлича?

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 4:13 pm

- Скъпа, не се ласкай толкова много. Защо точно твоята кръв да ме привлича?
-Защото драги мой, кръвта си е кръв,независимо на кого е,и колкото и да си ми неприятен и аз на теб,ако ти се бе одраскал и аз бих пила от кръвта ти.
намигнах му
-Не е нужно да се правиш на такъв,какъвто не си.
намигнах,обърнах се и тъкмо когато направих 2 крачки за д аси тръгна той светкавично дойде при мен

Брой мнения : 58 Join date : 01.01.2011

Всъщност Деймън не беше съгласен с нея. За него винаги е имало значение чия е кръвта и никога.. поне до този момент, не си бе позволявал да пие от когото и да е. Винаги избираше внимателно жертвите си. Въпреки, че критериите му не бяха много ясни.. или по-точно бяха ясни единствено и само на него, той никога не действаше импулсивно. Всичко бе идеално преценено. Беше прекалено голям перфекционист, за да се остави на случайността.
И въпреки всичко той не изказа възраженията си на глас. По-скоро друга реплика му направи по-силно впечатление... И привлече вниманието му.
"Не е нужно да се правиш на такъв,какъвто не си." - му беше казало момичето.
- Какъв съм? - леденият му поглед сякаш прониза вампирката. Беше застанал пред нея, препречвайки пътя й.
- Какъв съм? - изсъска още веднъж срещу нея.

Заглавие: Re: Поляната Нед Яну 02, 2011 8:05 pm

- Какъв съм? - леденият му поглед сякаш ме прониза. Беше застанал пред мен, препречвайки пътя ми.
- Какъв съм? - изсъска още веднъж срещу мен.
-Правиш се на лошо момче,и да,получава ти се,арогантен си,надут си,но всъщност зад тази маска се крие друг човек.Но няма какво да ти обяснявам!
усмихнах се и отново направих опит да си тръгна,но дали беше успешен?