Стаята на Анабел и Вайълет

Вайълет едва успя да домъкне всичкият този багаж. Бяха три куфара с големина на седемгодишно дете, пълни до дупка с всякакви джуджурии. Имаше, дрехи, обувки, разни принадлежности, китарата й, няколко мини усилвателя и какво ли още не.
Надяваше се съквартирантката й да не се окаже някоя кифла, с която да не може да се понася и по цял ден да се гледат на криво.. Или поне ако се окажеше кифла, да беше сносна такава, с която нямаше да има особено големи търкания.
Влезе в стаята, чиито номер бе написан на ключа и се огледа. Беше доста уютно за общежитие.
Чу шум откъм банята и отиде да провери.

Аха! Тук беше значи! Ви се скомфузи! Май я бе прекъснала по време на банята й.
- Ъъъ, здрасти, аз съм Вайълет. - тя сложи ръка зад врата си, симулирайки притеснено почесване - това беше коронния й навки в подобни..стресови,е, не чак толкова стресови ситуации.
- Явно ще сме съквартирантки, а? - каза тя, защото нямаше идея какво друго да изрече в момент като този. Все пак щеше да живее с това момиче една година, а съвсем не го познаваше.
- Кое легло си избра?! - попита Ви и надникна отново в стаята. Не, че имаше претенции относно мястот, където ще спи, просто поддържаше разговора, защото не искаше да изглежда нелюбезна още от първия момент.

- Аз също нямам претенции. Питам, за да знам къде да си оставя багажа. - усмихна се на момичето. Май беше свястно. Добре, поне това за сега беше по план.
- Ами на 18, ти? - отговори на въпроса й и започна да се оглежда любопитно наоколо. Очите й шареха навсякъде - искаше бързо да опознае новия си дом. Беше си лукс, в сравнение с мястото, в което й се бе наложило да отеседне след пристигането си тук - долнопробен, третокласен мотел, по средата на нищото, пълен със съмнителни типове, пушещи евтини цигари и престарели проститутки. Да тези два дни й се бяха сторили същински ад.
- Има ли още топла вода? Ще ми се да се изкъпя.

Вайълет не чака много-много. Веднага се шмугна в банята, когато разбра, че е свободна.
Все си бърз, горещ душ, който освободи тялото и от цялото напрежение. Почвства се като преродена. Използва кърпата на закачалката, която предполагаше, че е на Ана. Просто все още не бе разопаковала багажа си и нямаше нищо под ръка. Върза мократа си коса на кокче с ластика, който стоеше на китката й винаги и излезе.
Видя съвкартирантката си да си суши косата. Беше облечена доста..фенси. Какво да се прави, явно техните имаха пари, за да я обличат марково. Е, Ви си беше бедна, а и точно този стил дрехи не бяха по вкуса й - да носи токчета бе равносилно на изтезания в концлагер.
- Извинявай, но използвах кърпата ти. Нямах моя под ръка. Май дори не знам къде съм ръгнала принадлежностите за баня.

- О, да, определено ще имам нужда от помощ. Може би трябва да извикам цялото училище - майка ми ми е сложила дори неща, които може да ми потрябват, ако има бомбена атака например. - тя посочи трите огромни куфара, които стояха до вратата, очакващи да бъдат разтоварени.
- Дори не знам къде ще наредя всичко това! - възкликна Ви и довлачи единият от тях, отбелязан с номер едно, близо до леглото.
- Това са дрехите и обувките ми, заедно с козметиката и другите женски глупости. - след което погледна към съквартирантката си с почти отегчен поглед.
- Хм, ами... аз съм от Франция, нашите са бедни, имам брат, свиря на китара и пея. - това е общо взето, тоест аз съм безинтересна персона..

- Ужас, а аз си мислех, че ще мога най-сетне с някого да си упражня английския преди началото на учебната година. - през смях каза Ви и започна да подрежда дрехите си на купчинки, които пренасяше в гаредероба си.
- Ужас! Нямам закачалки!!! Не съм си взела закачалки! - изглеждаше така, сякаше е пред нервен срив. Нормално - имаше три куфара с боклуци, а не бе предивила закачалки.
Набързо се облече с клин, тениска - туника, обу си кубинките и излезе
- До после, съкваритрантке!