Барът

Поех ръката на Каталина и затворих очи.Знаех точно къде да отидем тъй като миналият ден бях там.След секунда се озовахме в барът''Червеният ботуш'' .Доволна от себе си погледнах към нея и й казах-Е изненада ли те?...

За миг се озовахме в бара и Амброзия ме попита:
-Е изненадах ли те?...
-Да.-Усмихнах и се ипродължихме към бара.Седнах и си поръчах една текила.После се обърнах към нея и и казах:
-И учителите трябва да се "отпускат" понякога.-Казах аз и отпих от чашата,като и намигнах.

-Да-отвърна ми тя и седна на бара,поръваики си една текила-И учителите трябва да се "отпускат" понякога.-Казами тя и отпи от чашата си,след което ми намигна.-бях сигурна в това, че тя е добра душа и умее да се весели.Погледнах в очите й и отново изпитах чувството,че мога да й се доверя,за това бързо седнах до нея и си поръчах текила.Засмях се на мисълта си ,че тя може да е омъжена.Все пак е толкова млада.-Знаеш ли не мога да повярвам,че ти си директор...Винаги съм мислела,че те са злобни и заядливи възрастни жени без грам чувство за хумор.-казах аз осъзнавайки твърде късно,че може да съм я обидила-Надявам се,че не го приемаш лично ти не си таква....оххх обърках се съйалявам,май ще е по добре да млъкна.-Казах и се засмях нервно...

Засмях се и иказах:
-Ами аз предпочитам да съм печен даскал и директор и трябва наистина МНОГО да ме вбесят за да се събуди злобата в мен...което не е препоръчително имаики предвид стихията ми.-Засмях се леко.
-Помня един път преди години.Имах един много надут ученик.Търпях го известно време,но накрая стигна предела си.Аз запазих все пак спокойствие и го накарах да чисти всички подове и прозорци в Академията....за цяла година.-Казах аз с безразличие и лека нотка на шега.
-Чистачката ми изпрати огромен букет цветя за това.-Засмях се отново и отпих от чашата.

И преди бях гледала втренчено някой,но сега оите ми щяха да паднат.
-Не мога да повярвам-казах и се засмях-Сериозно ли говориш?За цяла година.Сигурно много те е ядосал.-Отпих една голяма глътка от текилата си и се смръщих.Това със сигурност не бе алкохолът за мен.-Надявам се аз никога да не сгафя до толкова голяма степен.Много ми е чудно едно нещо,как по тоно провеждате тренировките?На групи или по отделно?-попитах от чисто лубопитство с надеждата да почна колкото е възможно по скоро да тренирам...

-Да.За цяла година.На края не смееше и да гъкне.-Засмях се.
-Ами в момента се създава графика.Но вероятно часовете по различните дарби,така да се каже ще са в ралични дни от седмицата.
-В академията има различни зали за провеждане на часове.Ще трябва да се направи график за всеки един от тях.

-Сигурна съм,че не е гъкнал-засмях се на свои ред.
-Значи трябва само да почакаме залите да са готови?Супер.Жалко,е ти няма дами преподаваш!Сигурна съм е е забавно в твоите часове.-казах аз и се засмях..

Засмях се леко.
-Ами не е чак толкова забавно.Има тук там по някой изгорен пръст и крак.
-Да не говорим за това,като почнат да се занимават с изкуство.Мале,мъка е.
-До като се получи точната фигиру,която искам е страшно.-Засмях се и отпих.
-Ти май много не носиш на алкохол а?-Попитах я.

-Изгорени пръсти????О боже мой-казах и се засмях-Е поне ще знаят че небива да си играеш с огъня когато ти хрумне!-Докато и отговарях се замислих над въпросът и за алкохола,ннима толкова ми личеше?-Да права си,че не нося на алкохол...аз изобщо нося ли на нещо-казах и се засмях отново осъзнаваики,че се отпускам

Усмихнах се и си допих.
-Да.
-Обаче аз ще трябва да тръгвам.Чака ме куп работа.Графици,подготвяне на зали.
-Ще се видим в началото на годината.-Усмихнах и се.
-Довиждане за сега.-Облякох си якето и си тръгнах.

Каталина облече якето си и тръгна.След като излезе от барът аз се замислих...началото на годината...да това щеше да е нещо интересно.Затворих очи и се телепортирах в стаята си...

След дълго вървене най-накрая с Нина стигнахме до прословутия бар. Обърнах се към нея с думите:
- Е, Нина най-накрая стигнахме.
- Според мен не е лошо, харесва ли ти? Какво ще пием?

- Кой ще разбере ако дадем малко на душата?
Засмях се аз и продължих..
- Хайде, първи ден ни е, нека се отпуснем..?
Ли извика бармана. Той дойде...
- Хей, 2 мартинита с лед, благодаря! Той кимна, усмихна се и замина..
- Ей Ни, харесва ли ти бармана, изглежда сладък ?