Стаята на Амброзия Съливан

Спалнята

Банята



Гардеробна

Отидох в общежитието. Бях тичала близо километър, но мислех за друго.Бях тръгнала към стаята си когато видях една синя врата и чух същите стъпки.Бях решила да се прибера, но сиш умирах да я попитам какво стана при реката.Направих няколко крачки, но после се обърнах и с повече сила почуках на вратата.Какво ли щеше да ми каже..

Отидох в гардербната да си взема банският и след това да направя няколко обиколки на басейна.Тъкмо минавах край входната врата като чух някой обезомяло да блъска по нея.Ама че не възпитани хора.Наметнах се с хавлията и отворих момичето,което срещнах на реката седеше задъхано точно пред мен.Видът и ме накара да се усмихна явно не обичаше да я зарязват без да се сбогуват с нея.:-Какво има?Да не си се загубила или нарочно доиде?-Гледах я ими стана гузно,че съм я оставила така.В следващият момент обаче ме обзе чувството на страх,какво бях чувала за младите вампири,че са лесно избухливи???Ако е вярно то щеше да нъде много критина ситуация тя да ме нападне,замисляики се над това й се усмихнах и я попитах:-Искаш ли да влезеш?...

Когато ми отвори, русата сирена стоеше по хавлия...явно бях я прекъснала за нещо важно, изглеждаше подразнена.
-Да не се изгуби? Или нарочно дойде?-в гласа й долавях смях, но след малко, явно се сети за нещо, стана сериозна..Думите й ме ядосаха още повече и се изненадах, защото попринцип не реагирах така..След малко се усмихна мило.
-Искаш ли да влезеш?-ме попита. Смекчих чертите си и й се усмихнах в отговор.
-Да, защо не....

Щом влязох, анах. Това момиче имаше стил.. и много обичаше синьото.Май беше забелязала какво направих.
Искаш ли нещо за пиене, което не включва кръв?- каза тя и се засмя.
Леко се подсмихнах, видях, че очаква реакциятя ми.
-И колата ще свърши работа.Засега... - усетих, че не съм се хранила от много време и се зачудих дали не е по-добре да си вървя.
-Извинявай ако те прекъсвам май беше тръгнала нанякъде?

Засмях се.
-Не знаех, че тук има и кино. Добре съгласна,но нали няма да ходиш така? А и ни трябват и пари...

Тя се засмя.
-Спокойно, няма да ходя така.Идвам след малко.-затвори очи и пак направи онова с изчезването. След минута се появи в най-лъщящите сребърни дрехи, които съм виждала. Се едно излизаше от списание на Долче.
- Хвани се за ръката ми- каза.
-Какво, сега и аз ли ще изчезна- помислих си.

След като обиколих наоколо и вечерях, се качих в общежитието. Бе късно, но в стаята на Рози светеше.Чуваха се викове, но като се приближих, разбрах, че крещи по телевизора. Май някой си падаше по кеча. Засмях се и реших пак да почукам.

Отвори ми на второто почукване.Май пак си беше взела вана, лавандуловият аромат се бе засилил, а и изглеждаше успокоена. На мен също нямаше да ми дойде зле.. след това тичане..
-Нямаш ли си друга работа?-попита леко раздазнено-И изобщо знаеш ли колко е часа?Какво искаш?
-Ами чух те да викаш по телевизора, нямаше как да го пропусна... Мислех, че е станало нещо.А случайно аз също гледам кеч, а телевизора в стаята ми не работи.

-Е, колко смяташ да висиш?-попита и намали звука.Някак не искаше аз да бъда в стаята.
-Докато разбера какво е станало с мача за титлата...Няма да досаждам много. Тя пак се засмя.

Целувките й явно много й харесаха затова защо пък не ?? Пръстите ми се плъзнаха в нея. Явно обърках нещо защото в този момент тя изви и се изстена.Веднага я пуснах и тя се отдръпна.
-Не знаех, че си девстена.-казах и я погледнах. Тя трепереше.-Спокойно няма да те нараня.
Наведох се към нея ,съблякох тениската си, а после свалих и останалите й дрехи
-Д-добре.-беше несигурна, но се настани под мен.
Раздалечих бедрата й с крак . Погледнах я, тя се бе стегнала. Бавно се наведох над нея и влязох с премерени движения.