Творенията на Луциана

Не очаквайте нещо велико, но все пак ето...

Сияние

Гледам в нощта,
изпълнена
с мрак,
част с тъга,
част с утеха.
Цветовете играят,
планината
блести,
сиянието се задава в необятни ширини.
Символ на страст,
на
спокойствие дори.
Красотата ми носи,
в бездънни долини...

Само мечта

Сънувам
всяка нощ,
Мечтая всеки ден,
Да видя те,
Да докосна те.
Чувствата
си да разкрия,
Пред теб и само теб.
Ти знаеш,
И се маеш,
Дали
ще събера смелост,
Но ще го направя.
Минават дни,
В думи
неизказани,
Действия
ненаправени,
И мечтите си остават мечти.
Не
ме обичаше,
Не
ме ценеше,
Лъжеше,
Ала не се интересуваше.
Всичко,
Което
се надявах да има-беше само мечта!

Една История

Нашата история,
Нашата
песен,
Една щастлива мечта,
Една неизпълена съдба.
Една
неуморима
любов,
Едни прекрасни чувства.
Една истина,
Една
история
изпълнена с лъжа.
Едно предателство,
Едно съсипано
доверие,
Една
съсипана приказка,
Едни разбити мечти,
Едни тежки
сълзи,
Едно
разбито сърце,
Едно сърце-моето.
Доверието
пропадна,
Чувствата
отлетяха,
Само сърцето,
Кърваво тупти,
А
сълзите се
стичат,
Без утеха
Не ще направят нищо те,
Ала
предателството
не ще простят,
И сърцето не те ще излекуват.
Но теб
ще
забравят.

Роза

Роза
бодлива,
роза прекрасна,
кажи
ми,
роза словестна,
поетеса
прекрасна.
Как избираш,
роза
небесна,
роза прекрасна,
кого
да убодеш,
кого да избереш.
Ти
като любовта,
си
непредвидима,
като прикаска великолепна,
като
цветето омайна,
като
червеното бодлива,
но все така красива.

Страх

Стръхът
обзема
ми душата,
поглъща я в тъмнината,
без следа,
без смисъл.
Сърцето
ми тупти,
но в другия му ритъм.
От страх се чувствах аз различна,
променена
и драстично,
душата ми с лъжица стръха изгребва,
без частичка да
остане.
Но
страхът започва в тъмнината,
където е съдбата,
изпълнена
с
тъгата,
пречинена от сърцето,
обзето в любовта,
завършваща с
раздяла.
И сълзите не ще я спрът,
и болката не ще я върне,
а
стръхът
ще я оеземе
и погълне,
но не ще я върне!

Когато.....

Когато
сърцето нараненото тупти,
в заветен дар,
думите не могат да
опишат,
цялата
жал,
сполеяла моята душа,
нима това е моята
съдба,
забъркала
се в поредната игра,
без изход незнаен,
и
отговор неясен.
Да
се измъкнеш-невъзможно,
да се откажеш-тревожно,
а
да
загубиш-възможно!

Нощна картина

Луната
блести,
вятъра
пее,
морето шепти,
а звездите танцуват.
Нощна
картина се
открива пред мен,
нощна картина завладява ме мен,
Луната,като

красива девица,
Вятъра-млад момък небесен,
Морето-юнак смелчага,
Звездите-таньорки
ненаглядни,
в нощната картина необятна,
изграят в хор с прекрасна
картина,
с дар небесен,
сякаш с четка нанесен,
с бои живи,
с
цветове красиви,
жива картина,
ненагледно красива....

Празнота

Седя сама в
тъмнината,
ронейки
тежките сълзи,
болка къса ми душата,
сърцето
ми кърви.
Ти
замина си,
без да кажеш,
замина във въчния покой,
сълзите

тежки,
неуморни,
не ще те върнат никога.
Съдбата искам да
променя,
за
да не беше станало така,
скъп приятел ти ми беше,
сестра

скъпа и добра.
Обичам те,
и ти го знаеш,
сега сърцето ми
кърви,
и
болната рана не ще зарасне,
за тебе тя е,
винаги ще те
помня и
обичам,
скъпа моя и добра,
любима ми сестра!

(Посветено на любимото ми пале, което
така обичах! )

Смъртта

Дойде и твоя заветен
край,
тръгна
си от мен,
с думи неизказани,
действия
ненаправени.
Сърцето
ми тъпти,
от болка,
от тъга.
Обичта към
тебе ме поглъжта,
сълзите
тежки текат,
душата страда,
ти
замина си,
а болката убива,
искам
да си замина с теб,
не искам
да страдама!
Искам отново с теб,
без
теб не е така.
Ти верна
приятелка ми беше,
обичах те като
сестра,
обичам те и сега,
но
скръбта към теб няма да спре!
Любовта ми,
прекалено
силна.
сърцето ми за теб
тупти,
искам да замина си със тебе,
не
да гледам те така!

(И
това е посветено на сладкото ми пале!)

Облак

Облак студен,
облак прекрасен,
защо
си все така студен,
така смел.
От нищо не се страхуваш,
света
обикаляш,
виждаш
страха,
които заобикаляш.
Кажи ми облак
студен,
облак
прекрасен,
виждаш ли мъртвите души,
тези,за които
тагуваме,
А
облака отговаря:
Пътувам из света необятен,
страха
аз не
познавам,
душите мъртви виждам,
които копнеят за своите
близки.
А
момичето пак заговаря:
Кажи ми облак студен,
облак
прекрасен,
можеш
ли да предадеш на моите скъпи приятели,
мъртви
души псолание от
сърцето.
Кажи им да не страдат,
успокой ги.
Нека
се
радват,
от любов са огряни,
няма да се забравят,
ще се
помянят.
А
облака с тъжен глас заговаря:
Ще предам аз твойте думи,
твоето
послание,
те ще са щастливи,
ако чуят това.
За тях слънцето ще
изгрее и няма да залезе,
но облакът ще продължи своя тежък път.
Облакът
си заминава,
отива в другите страни,
но посланието пази,
докато
е жив.

Why
the
same story again?

The true story,
of my heart,
bleeding
heart,
broken heart.
And again the same story,
tears,
broken
dream,
broken heart.
Why this story?
The same story?
I
really
love you,
I didn't heart you,
I want to love you,
I
wanna
kiss you,
not to hurt you.
And again the same story,
I'm
sitting
in the dark,
crying,
with no love,
with no dreams.
Why

the same story?

Тъга

Дишам дълбоко,
но
въздуха не достига,
сълзите
се ронят,
но не спират.
Сърцето не
тупти,
а се опитва.
Болката
продължава,
но не спира.
Тъгата,
обзема
ми сърцето.
Защо
живота кратък,
отне ми те?
Защо точно теб,
съдбата
избра?
Усмивката
не ще се върне,
сърцето не ще тупти така,
сълзите
ще се
стичат,
а душата ще страда.
Пред гроба плача,
но не
помага,
да
прегърна те,
да се радвам на усмивката ти.
Съдбата
отне те,
но
не ще те върне.
Дишам тежко,
сърцето не тупти,
душата
ми
скърби.
Обичта ме поглъща,
с болка ме изпълва.
Обичам
те,дядо!

(Посветено
на дядо ми, който почина от инфаркт!)

За дядо

Седя на пейката,
роня тежки сълзи,
болката
неспирно
увеличва се ежеминутно,
сърцето на пърчета се разбива,
душата
ми страха поглъща.
Замина си човек любим,
човек прекрасен.
Любовта
и думите не ще го върнат,
действитя не ще го радват вече.
Усмивката
му в сънищата си сънувам,
за прегръдката му аз копнея.
За топлия
му
глас,
за неговата прекрасна песен.
Сълзите ми се стичат
неуморно,
защо
замина си той?
Къде си,дядо?
Защо те няма?
Бягам
в
тъмнината,
за да намеря светливната,
да го върна при себе си.
Но
не виждам промежутак,
няма врати,
ни изход,
а от дядо следа
няма.
Къде
си,дядо?
Скъпи,дядо!
Ехото се чува,
но друг глас
не се
задава.
Сълзите продължват да текът,
изсмукват цялата ми
сила.
Падам
на земята,
нямам сили да стана.
Тогава подава се
ръка
и
гледам дядо усмихнат.
Ставам,
а той ми казва:
Не се
предавай,болката
ще те погуби!
След това отново изчезва безследно,
с
думи
неизказани.
Виждам светлибата,
бягам от тъмнината,
дано
да
намеря там покой,
и сълзите ми спират,
и сърцето се събира,
но
не виждам дядо,
а само гроба му пред мен...

Една история обляна в сълзи....

Разказа ми той една история,
променила му живота,
предала
му душата.
Целият облян в сълзи,
говореше с тих глас,
как
сърцето
му разбили на парчета,
как страдал той неумолимо.
Срещнал
бе
едно момиче,
което било красиво като цвете,
момчето се влюбило в
нея,
ала тя не подозирала.
Една сутрин я видял да плаче,
спрял
се и попитал.
Беше загубила родителите си.
Той предложил и да и
помогне
и
тя се съгласи. Чувствата му повече напреднали
и по-късно
ги
признал.
Обичаха се истински и честно,
но измамата и бе сурово
наказание.
Обястни му,
че не го обича,
всикчо е било лъжа.
Момчето
съкрушено не повярвало,
но било то очевидно.
Една вечер момичето
дошло
при него
и му казало:
"Моля те,прости ми!"
А след това
паднала
на земята,
не дишала-била студена.
Умря в ръцете а
момчето,
което
я обичаше така,
какво човек не знае на света.
Разказвайки

тази история,
облян в сълзи си тръгна той,
да посети и горба.
На
следващия ден,
на гроба и намират
в кръв облян надпис:
"Прощавам
ти и те обичам!"
а до него мъртвото момче.
В гърдите нож си бе
забило,
загубата
не можеше да понесе,
обичаше я прекалено,
но
тогава му се
скъса цялото сърце.

Нещастна

Тя
щастлива беше,
радваше се
на живота,
но появи се момчето,
което
промени нещата.
Обичаше
го тя неимоверно,
отделяше му цялото
си време,
а той дори не
забелязваше,
играеше си с нея.
Един
ден появи се,
с
момиче,държаща го за ръка.
Обичаше я нея,
но
с момичето играеше на
чувства.
Не издржа и разплака се тя,
в
сълзи бе обляна,
а на
следващия ден разбират,
че вече я няма.

Ето докъде
стигнахме...

Тежки сълзи
гълтам,
гримът тече,
дъждът
вали,
под дървото пейката седи,
мокра
и влажна,
а аз на нея
съм облегната
и гледам как дъжда споделя
моето нещастие.
Алкохолъв
свърши,
наркотиците ги няма,
моята
зависимост се увеличава,
да
се боря аз не мога,
да се откажа аз не
знам,
борба да водя
забрави,
мечтите си изгори,
зависомоста ме
победи,
ето я и
нейната награда...

What?

What can I say?
What can I do?
When I love you...
The song of my heart
is not the same
The words in my mind
are like in a different
way.
Can you understand that?
Can you? What I feel
and do you know
that without you I'm
lost
and the shape of my heart
isn't th same
I see you every day
all the time,
I can see you smile
and it makes me feel
likes it's a new life...

Времето назад

Понякога седя
с мисълта за това,
което свърши
с надеждата,
това да се върне.
Времето назад да върна
тебе да прегърна.
За миг,
миг като вечност.
Искам този миг,
който чакаш
и се моля да имах,
понеже чувствата
като буреб водопад няма да стихнат,
а времето назад да върна,
за да съдбата да прегърна,
не знам дали ще стане.
Но как да продължа?
Времето ми се иска да обърна,
за да стане така,
както ми се искаше
в онези прекрасни времена,
когато бяхме заедно
и всичко беше истински
и истински красиво.
Къде изчезна красотата
на това,
което бяхме
и това,
което ни предстои да бъдем.
Но всичко спира дотук,
времената вече са други,
и времето няма как назад да върнем,
за да нещата да обърнем.

See...

See the face behind me
see the sun behind the clouds
and then tell me is this life what we expected.
Sometimes it rains
sometimes we cry
sometimes we feel alone
but when it happen
it will pass us by.
Keep holding on,
cuz one day I'll live you
like I did
before the storm.
See the trees shaking
see the wind and it's song.
It's like us
strong till me can
and then we break on peaces
but if we stay together
it won't be my lonely song
it won't be tears cuz of love.
It will be our happy song...

Не мога...

Не мога да кажа,
че съм ангел,
не мога да кажа,
че съм демон.
За теб бях нещо специално,
за мен това беше просто изпитани,
през което да мина,
за да продължа нататък.
Но когато те оставих,
ти ме нарече с думи обидни,
думи,
неприсъщи за теб.
Кучка съм, знам,
за теб не съм,
но нека продължим нататък
без да си спомняме за всичко,
което бяхме.
Нека да загърбим спомените сладки,
от които ни побиват сега тръпки.
Казах ти,
не сме безгрешни,
казах ти,
не мога да кажа,
не съм твоя ангел,
нека сега да бъдем ясни
и да играем играта,
която сега ни поставя съдбата...

Много са хубави Smile

Mерси много! ^^

Брой мнения : 603 Join date : 26.12.2010

Много са хубави....кога ли и аз,ще измисля нещо такова.. Very Happy

хД Зависи от музата! хД хД

Аз никога нямам муза ;Д

Суперски са!!!

Footsteps
Творенията на Луциана 812_03_8064---Footsteps-in-the-Snow_web

Една история за изборът, който трябва да направим...

Предговор

Още помня денят, когато се запознах с едно момиче в Берлин. Тя беше лъчезарна, от нея лъхаше спокойствие. Никога не бих могла да си представя каква била нейна история и какво беше преживяла. Тя ми разказа всичко, когато седяхме в един дъждовен ден в най-голямото кафе в Берлин. Момичето се казваше Аналейн. На пръв поглед тя беше момиче, което имаше всичко, но всъщност тя беше загубила много. Но нейната история вече я има на хартия. И тя ми позволи да ви я ракажа....

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Сестра ми, както милион пъти съм казвала - всичко е суперско и мега яко. А предговора на новата ти история е направо завладяващ. kiss

Ана Блейк написа:: Сестра ми, както милион пъти съм казвала - всичко е суперско и мега яко. А предговора на новата ти история е направо завладяващ.

мерси, систър. Ако знаеш ии какво съм замислила! Творенията на Луциана 202344

Има скайп ако не можеш да изтраеш. Творенията на Луциана 953985

Брой мнения : 1224 Join date : 29.12.2010

Хора това е УНИКАЛНО , просто от чисто любопитство прочетох едно и разбрах че е УНИКАЛНО при което трябваше да прочета всичките просто... УНИКАЛНО не е думата за това .... нямам думи

Джеймс Франко написа:: Хора това е УНИКАЛНО , просто от чисто любопитство прочетох едно и разбрах че е УНИКАЛНО при което трябваше да прочета всичките просто... УНИКАЛНО не е думата за това .... нямам думи

Мерси много! Това означава много за мен! Творенията на Луциана 741880

Глава 1

По това време на година времето беше хубаво. Все пак беше средата на лятото. Всички се забавляваха по плажовете. Целият град беше покрит с атмосферата на лятото, щастието, усмивките, любовта. Всеки, когото видеш беше усмихнат, щастлив. Къщите бяха празни, но не предизвикваха призрачност, а напратив-радост. Но имаше една къща в южния квартал, която се открояваше от другите. На пръв поглед тя беше като всички останали, но не беше празна. Вътре седеше едно момиче, по-точно жена, която прегръщаше баща си, не искаше да го пуска. Още от далеч лечеше, че бащата беше военен, заради униформата му и всичките медали, закичени по него. Но не-той не тръгваше. Той се връщаше. Беше добре и се беше върнал при своето малко момиченце. При своята принцеса. Името й беше Аналейн, но всички я знаеха като Анна. Момиченцето на Том Дайен. Но тя вече беше голяма. Анна беше на 20, но животът беше пред нея.
Том и Анна се разхождаха по плажа на този прекасен понеделник 13ти август, когато се срещнаха с човека, който промени Анна. Името му беше Маркъс Де Морати и беше войник от редиците на Том. По това време Марк се разхождаше по плажа със сърфа, когато се срещнаха. Той беше с руса коса и пленителни зелени очи. Беше висок и с прекрасно телосложение. Определено хвана окото на Анна. На цветето на Том.
-Аня, това е Маркъс.-представи бащата дъщеря си.
Анна беше леко зачървена, но все пак се усмихна. Да, още от тогава Том забеляза погледите на двамата. Вече беше убеден, че това няма да е последния път, когато се видят и се оказа прав. След седмица Марк Морати и Анна Дайен вече излизаха и Том можеше да бъде спокоен, че дъщеря му е в сигурни ръце. Той приемаше приятеля на дъщеря си като син и даже го беше поканил да живее в къщата им, понеже Марк живееше сам.
Да, всичко беше една прекрасна и романтична история до 3ти септември. Тази дата Анна я запомни завинаги, но не можеше да се каже, че беше с добро. Когато тя се беше събудила сутринта на тази дата, тя беше видяла Том и Марк във военните си униформи. Тогава и беше разбрала, че те я напускат. Бяха извикани на мисия и нямаше как да не се отзоват. Дайен не можеше да спре сълзите си от това, че те я оставят, но прегръдката на Том и на Марк я поуспокоиха малко.
-Всичко ще бъде наред, мъник.-успокои я баща й.
-Обещайте ми, че ще се грижите един за друг.-каза през сълзи Анна.
Морати и Том Дайен кимнаха. И тогава Марк направи нещо неочаквано. Той падна на колене пред Анна и я попита:
-Ще се омъжиш ли за мен след като се върнем?
Вече Аналейн не можеше да сдържи сълзите си, но въпреки това кимна. В този ден тя вътрешно в себе си почувства, че от тях двамата ще се върне само един, но не можеше да го осъзнае напълно. От този ден животът на Анна Дайен нямаше да е същия....

Брой мнения : 1224 Join date : 29.12.2010

Яко с нетърпение чакам следващата глава

Аз честно да си кажа всичко мн ме рава...имаш талант angel

» Стаята на Луциана-Мария Грайнер