Заведенията за бързо хранене

Брой мнения : 603 Join date : 26.12.2010

Тук идвате,когато искате да хапнете нещо от заведенията за бързо хранене.

Заведенията за бързо хранене PensacolaMcDonalds

Вървях бавно по тротоара,със слушалки в ушите,слушайки любимата си музика.Отправях се към мола.Денят беше доста напрегнат.Не се чувствах добре.Може би времето беше в синхрон с мен.Студено,мъгливо,мрачно.Дори се опитваше да завали.За момент усетих,че се случва нещо различно.Сетивата ми бяха взривени от някакво друго усещане.Мернах нещо зад мен с периферното си зрение,свалих слушалките и извърнах глава назад.
Обърнах се.Зад мен вървеше странно изглеждащо момиче.Не я познавах,затова се зачудих,защо ми направи толкова силно впечатление.Чувствах нещо различно,но защо?Направих странна гримаса и влязох в заведението за бързо хранене.Нямах представа защо,но силно се надявах пътищата ни да се пресекат.Скоро...

Чувстваше се като пълен идиот с чантата, пълна със закачалки в едната
ръка и сакчето пълно с кабели и един колан за китарата и в другата.
Определено и хората около нея й помагаха да се почувства по този начин, като я зяпаха с онези погледи тип " А ти от коя планета си!?"
Какво!? Не можеше ли да не се облича като разглезено, богато девойче и да има хоби, които е далеч от това да харчи парите на мама и татко за роклички и обувчици от бутика.
Нареди се на опашката, която изглеждаше безкрайна. Усили малко музиката на айпода си и зачака. Струваше ли си толкова чакане за един ягодов шейк!?
Когато най-сетне се сдоби с мечтаното питие, тя се огледа за свободна маса. Имаше само една, в единия ъгъл. Супер, сега вече тотално щеше да се почувства като аутсайдер.

Заведението бе пълно с хора.Всеки си бе взел по нещо за хапване и разговаряше със събеседника си.Аз бях сам и като пълен идиот,с таблата си,на която имаше два вида салата , паниран кашкавал и малко десертче,се блъсках в хората,опитвайки се да се разминем.Оглеждах се за поне едно свободно място.Тогава спрях погледа си на масата,в ъгъла до прозореца,която беше празна и сякаш ми казваше "Ела,само теб чакам".Усмихнах се леко и се отправих натам,когато един мъж бутна стола си назад и опитвайки се да се изправи,блъсна мен и таблата ми.Всичко се разсипа върху мен.Чувствах се като пълен неудачник.Не стига,че денят ми беше ужасен,но с всяка изминала минута ставаше все по-ужасен.По принцип нямах навика да се държа зле с хората,но този път,без да казвам нищо,изтръсках леко храната от себе си и се отправих към тоалетните,за да се почистя.
Тръгнах натам,извърнах леко поглед към касата и отново мернах странно изглеждащото момиче.Нещо ме накара инстинстивно да спра,Наредих се на опашката и зачаках.Когато дойде моя ред,си поръчах кола и тръгнах към масата.Масата в ъгъла.Там беше седнала тя.Нямаше да ми се налага аз да ставам нахален и да питам дали мястото е свободно,ако не се бе случило всичко това преди малко – помислих си и се отправих право натам.
- Хей - казах,като стоях изправен до масата с кола в ръка.Искаше ми се да се обърна и просто да изляза през вратата,но продължих - Свободно ли е? *усмихнах се,като си помислих,че колата в ръката ми не е достатъчно оправдание,за да искам да седна до нея,та аз можех да си я изпия в движение* Страниците му леко се зачервиха.

Вайълет преспокойно си пиеше шейка, зачетена в музикалното списание, което си бе взела, когато бе купила аксесоарите за китарата си.
Бе качила крака на стола, свивайки се почти като пъшкул, а айпода й свиреше Train усилен почти максимално, така, че дори на съседната маса можеха да чуят ясно текста на песента.
Тогава нещо засенчи светлината й. Беше някакво момче, което стоеше пред нея и май бе казало нещо.
Ви свали слушалките и чу, че я пита дали е свободно.
- Оу, да, разбира се. - тя премести чантите си от празния стол на земята, за да освободи място на непознатия.
- Настанявай се!

Почувствах такова облекчение,че почти се разсмях.Мислех,че никога няма да я видя отново,а сега когато е достатъчно близо до мен,аз стоя като пън и не се сещам какво да кажа.
Седнах на стола срещу нея и разроших леко косата си,по която очевидно имаше майонеза или мляко от салатата,на кого му пукаше,та аз целия бях покрит с петна.Сведох глава към пода,след което извадих няколко салфетки от раницата си и започнах да почиствам дрехите и косатаси.Усмихнах се на непознатото момиче,което стоеше мълчаливо срещу мен.Имаше доста интересен стил на обличане,което определено ми направи впечатление,а и този блясък в очите й ... Тя също ме погледна,затова извърнах глава,за да не се засекат погледите ни.
Отпих глътка от колата и казах:
- Страшен студ е навън,а? - споделих очевидното и погледнах към прозореца

- Имам мокри кърпички - ще свършат по-добра работа! - каза тя и бъркна в дамската си чанта, която приличаше малко на торба с дълга дръжка. На нея имаше нарисувано щастливо лилаво зайче, под което бе изписано Think Green! След упорито ровене, Ви извади пакетчето със салфетки и ги подаде на непознатия младеж.
- Да, ужасно е. Добре, че имам чадър. - замисли се за секунда. Беше останал в другата й чанта! Страхотно.
- Всъщност, нямам чадър... - изрече тя и отпи от шейка си, поглеждайки към момчето. Забеляза очите му първо - не бе виждала по-прозорлив и топъл поглед от доста отдавна. Усмихна ми се мило и попита:
- Какво ти се е случило? - взе една кърпичка и без предупреждение се приближи към него, премахвайки малко кетчуп от бретона му.

Усмихнах се широко.Изпълни ме онази приятна,бавноразливаща се из тялото топлина,когато тя се приближи до мен.Отдръпнах се леко назад,но след това просто се отпуснах и оставих да почисти кетчупа от косата ми.Почувствах се малко неудобно,затова се усмихнах леко и казах:
- Стана малък инцидент.Аз съм доста невнимателен днес,а мъжът,който беше така добър да обърне всичко върху мен беше доста разсеян и - замислих се за секунда - просто се случи - вдигнах рамене.
Погледнах към прозореца.Навън дъждът не просто валеше,той се изливзше.
Кимнах с благодарност,след което се изправих и казах:
- Не ми се иска да продължавам да се излагам пред хората *погледна дрехите си и й смигна леко* , ще се прибера,за да се почистя.Анди й обърна гръб и се запъти към изхода,след няколко секунди спря и се върна,сякаш бе забравил нещо.Спря се до непознатото момиче и отново заговори:
- Всъщност,не се запознахме,аз съм Анди - усмихнах се,подадох й дясната си ръка и продължих - Може да ти прозвучи странно,но ако не ти се прибира,може да дойдеш с мен *почувствах се малко неудобно,заради предложението си и сведох поглед надолу*

П.П.:Сори за забавянето,имах малко работа (:

- Явно късметът ти хич го няма днес. - засмя се тя съвсем леко, след като приключи с косата му. И все пак имаше нужда да се изкъпе, защото това с кърпичките беше само малка част от решението на проблема.
- Поне не ти ли се извини? Хората тук са толкова груби. - да, определено щеше да й е трудно да свикне с този факт, но все пак щеше да й се наложи.
Погледна към него, учудена от предложението му. Беше на път да откаже, заради онези неща, които майките учеха децата си още от люлката - "Не говори с непознати", " Не се качвай в чужди коли" и така нататък, но какво можеше да й направи безобидно момче като него, а и тя беше вещица..
- Аз съм Вайълет. - Ви грабна двете си чанти от пода и стана от стола си
- Ами хайде тогава!

Самодоволство.Пълно и искрено самодоволство.Явно изражението,което лицето ми бе предобило без излишни преструвки,беше издало достатъчно ясно емоцията ми.
Тръгнахме заедно към изхода,като инстинктивно сложих едната си ръка на раменете й.След като излязохме от заведението,Анди отвори предната врата на паркираното отпред черно БМВ,за да се качи Ви.
Анди потегли,като през цялото време до академията те не си казаха нищо.
Спря колата на паркинга и слязоха.Качиха се нагоре по стълбите,до вратата на стаята му,на която имаше изписани цифри.
Първоначално се чувствах прекрасно,но сега се чувствах малко несигурен.Извърнах глава назад,докато бърках из раницата си,за да намеря ключовете за стаята си.Изражението й не издаваше никаква емоция.Погледнах я и казах:
- За какво си мислиш?
Когато намерих ключовете,отворих вратата и я поканих вътре.Надявах се да съм оставил стаята в достатъчно добро състояние,за посрещане на гости.Не исках да се излагам отново.
- Настанявай се - казах,като започнах да ровя из гардероба,за да си намеря подходящи и чисти дрехи,за да си облека след като се изкъпя.
- Да искаш нещо за пиене? - попитах я учтиво,като вече бях готов с намирането на подходящи дрехи.