снощи като ме удари музата...та ето какво сътворих
****
Аз не помня времето ни вече
нито помня дните ни...
Спомням си аз погледа ти топъл
и усмивката, която да ме озари
Помня как до мене тихичко стоеше.
Помня как държеше моята ръка.
И гласът ти, нежен като ангелския шепот.
звучеше като музика в ушите ми.
Помня как усмихваше се плахо,
как приютяваше ме в своите ръце
как ме целуваше, тъй нежно
и после тихичко прошепваше красиви думи.
И твоят образ пак изплува в паметта ми.
Той, твоят образ ме държеше будна до зори.
Знай, твоят образ никога неще отмине,
той винаги в сърцето ми ще си стои!
****
Тя беше младо и добро момиче,
Тя си живееше във своите мечти.
Тя беше нежна като пролетно кокиче,
Тя вярваше във себе си.
Но ето, че настъпи ден и всичко
като чели се провали..
Защо и беше да се влюбва?
Нали си имаше мечти .. !?
Това бе първата любов за нея,
Тя мислеше за него чак от нощем до зори.
Тя си виташе из облаците
и заобича го дори!
Той пък не я познаваше,
не я бе виждал никога преди!
Но ето, че се запознаха
и сприятелиха се за дни!
Те опознаваха се с всеки миг,
те се разбираха със поглед само
и като преродени чувстваха се те дори
стоейки заедно, допрели рамо.
Но минаха година, две и три
и чувствата И сякаш отлетяха.
А Той св влюбваше все повече и от преди
и думите, които и редеше бяха мили.
Опитваше се Тя да го отбегне,
Тя бе отворила сърцето си за друг.
И мъчеше се Той ума и да превземе,
но не успя това да стори пак нали..
Разстроен, примирен със свойта участ,
той тръгна някъде, по път незнаен.
Забравила го беше Тя дори,
а Той си чакаше спокоен, любовта отново да го прелъсти.
не са кой знае какво .. ама
:D