Стаята на Джейсън и Аблър

Брой мнения : 32 Join date : 01.01.2011

След фитнеса си взех душ и легнах на леглото, като напълно безцелно гледах тавана. След няколко минути чух как някои чука на вратата. Станах и отворих. Беше виоко русоляво момче. В ръката си носеше сак. Оставих вратата отворена, за да влезе и отново се запътих към леглото, като този път седнах и почнах да се ровичкам в телефона си.
- Значи ти си новия ми секвартирант. - засмях се без да го поглеждам.

Дълго време обикалях из сградата за да успея да я запомня още от първия ден,но след като,за малко не се изгубих реших да тръгна към стаята си,бях получил някакво листче,на което пишеше номера на стаята,имах и ключ,надявах се да има някой в стаята за да не си умирам от скука всеки ден.
Стигнах пред вратата.Почуках.След малко нещо от другата страна на вратата се размърда.
Някакво момче на моите години,ми отвори и веднага след като бе огледа от глава до пети се върна и си легна на леглото.
- Значи ти си новия ми съквартирант. - каза,а аз само кимнах и оставих куфара на земята,приближих се до прозореца и погледнах през него,гледката беше хубава виждаше се цялото училище отпред.
Закачих якето си на закачалката и седнах на леглото,огледах хубаво стаята и започнах да оправям багажа си.
-Ами да,нещо такова. - казах на свой ред и отидох да погледна банята и се върнах,набутах нещата си в гардероба и нощното шкафче и се обърнах към него.
-Между другото аз съм Аблър Джеймс,приятно ми е. - казах и подадох ръка на момчето да се здрависаме.

Брой мнения : 32 Join date : 01.01.2011

- Между другото аз съм Аблър Джеймс, приятно ми е. - представи се и подаде ръката си.
Погледнах го с обикновения небрежен поглед, но този път с повдигнати вежди. Наум се питах
дали поне веднъж в живота си ще ъда учтив. Не ми се отдаваше много.
- Джейсън. - също сее представих без да променям изражението си.
Стиснах ръката му и отново обърнах поглед към телефона. Писна ми просто да разглеждам
указателя и метнах телефона пред себе си на леглото. Вдигнах ръцете си зад врата и се облегнах
на стената.

Интересно.
Той се държеше много студено,вероятно защото съм нов,но наистина,ако беше толкова зле настроен през цялото време,трябваше и аз да стана зле настроен,за да се понасяме някак си.
Не.
Няма начин да е лош,просто не си го представям,вероятно има някакъв проблем,а аз хич не исках да се мешам там където не ми е работата,затова само кимнах и последвах неговия пример,след малко мозъка ми започна да сече,и се обърнах рязко към него.
Тишината ме подлудяваше,в стаята имаше телевизор,но не ми се гледаше.
Дали да не звънна на най - добрия си приятел и да му кажа,че съм пристигнал и да се срещнем - не.
Умирах си от скука,но нямаше да се предам.
-От колко време си тук? - попитах го и започнах да ровичкам из нощното шкафче,за да си взема един аспирин,честно казано не се чувствах много добре през последната една седмица,отидох до банята налях си в една кана вода и я сложих на шкафчето,сипах си малко в чаша и изпих хапчето,а останалата вода,щях да си запазя за през ноща,ако ми се допие.
След което седнах от другата страна на леглото по близко до него и се загледах в момчето.

Брой мнения : 32 Join date : 01.01.2011

- От колко време си тук? - попита и почна да се разхожда из стаята. Накрая седна по-близо
до мен. За малко мълчах, но реших най-после да отговоря.
- От няколко месеца. Какво си ме зяпнал така!? - безразлично изражение се появи на лицето ми.
Въпреки че изглеждаше свестен, още от както доидох в академията, някъде в подсъзнанието ми
стои мисълта, че няма да имам приятели. И не знам нарочно или не, но наистина се държах доста
студено с всички.
Извъртях леко глава и се изправих. Тръгнах към терасата и извадих от джоба си кутия цигари.
Най-идиотското нещо, което правя е да пуша в академията.

Добре това беше гадно.
И сега трябва да се търпим цяла година,да не преувеличавам много съм прост.
Та това е само първия ден,ще видим какво ще стане по - нататък.
След малко той излезе на терасата да пуши цигари,не очаквах от него дори да пие,но да пуши ми идваше малко в повече,след две минути вече бях напълно сигурен,че каквото и да става,нищо няма да може да ме изненада,дори и да седна да пуша марихуана с него.
Бръкнах в сака и извадих една от книгите,които си бях взел.
Разтворих я на мястото,до където бях стигнал и започнах да чета,след като той си изпуши кутията,аз бях приключил с книгата,той влезе вътре,и изпусна един облак дим.
Казах си,че при следващото подобно нещо,ще се скараме,все пак тук спя,не искам цигарен дим,абе какво ми става,трябва да се поразходя малко на чист въздух.
-Аз ще изляза малко навън,ако искаш ела и ти. - той само ме погледна и си помислих,че не исках,обух си кецовете и излязох,на излизане той измърмори нещо,но аз не го
чух,излязох заключих и тръгнах по коридора.
-Защо му се обади,тъпанар! - казах си на глас и продължих надолу по коридора,като през това време си пуснах музика и тръгнах някъде извън училището.

» Стаята на Арън
» Стаята на Анди
» Стаята на Харпър
» Стаята на Ел Даун
» Стаята на Франко