Източният плаж

За момент всичко изчезна.След малко чух песента на гларусите и.. това вълни ли бяха?Усетих Рози да пуска ръката ми. Ококорих се. Плажа.. добре. А къде беше киното?
Рози ме погледна сконфузено.
-Съжалявам- каза тя и ми се усмихна-За момент отклоних мислите си и се озовахме тук.Надявам се не се сърдиш! Силите ми не са достатъчни да телепортирам някой, който не владее
стихия...
Но беше без значение. Край реката плуваше страхотно. Ами ако..?
-Е, вече сме тук. Можем после да отидем на кино.Да видим коя ще бие, Съливан!
Но преди да отговори хукнах към водата и с вик се хвърлих на бомба.

След скока си се обърнах към плажа. Тя явно го бе приела насериозно, май мразеше да я подценяват. С бавни стъпки влезе във водата, потопи се и се показа.Кожата й светеше като минерал на слънцето. За втори път ахнах, а тя се засмя.Пак се потопи и явно с мисъл вдигна една мида на повърхността, изплува и ме загледа.Чудих се дали го прави за да докаже нещо или си беше такава. Отново се бях втренчила.Засмя се. При третото си потапяне грациозно ме обиколи, а като се показа ме удари с една от водните й сфери.
-Нали ме предизвика-каза-Айде да те видим какво можеш.Състезание до скалите и обратно...
-Плуване или тичане?-попитах аз, надъхана, че ще й го върна за удара със сферата.

-Плуване.-сияеше тя.-Не ти го препоръчвам, сладурче, не съм аз човека на който ще успееш да се опълчиш.-каза тя, засмя се и се потопи. Беше толкова заета с потапянето, че не усети как се гмурнах и обърнах посокага. Във водата имаше подводни скали. Щях да ги използвам, щом всяка ще е с номерата си. За секунди стигнах дотам, но видях, Рози вече е на половината път. Усмихнах се, качих се на една от скалите и затичах. Половината от тялото ми бе над повърхността.Профучах през водата и стигнах до финала.Добре, признавам, че плуваше отлично. Но и егото й беше голямо. Изпреварих я със стотна.Показа се на повърхността и се обърна да ме търси. Тогава се наведох към нея, приближих тила й и изръмжах.Тя се извъртя рязко, със стисната челюст.Бе шокирана, а шокэт й бързо премина в гняв, но не обърнах внимание, защото усетих познатата празнина във венците.Да, бе най- добре да си ходя.Рози бе готина не исках аз да й правя проблеми...

Въпреки глада ми, тя се ядоса. Обърна се зад мен и ме бутна във водата.Усетих водата да ме обгъща. Изплувах с гръб към нея и я чух да се смее. Това не беше добра идея.Усетих зъбите ми да се изострят, кожата ми запулсира, а и бях бясна. За момент не ми пукаше. Бях решила да си тръгна, но този аромат.. лавандула ли беше? Обърнах се и се хвърлих обезумяла върху нея. Изръмжах и погледнах гърлото й. Усетих, че бе на границата между гнева и страха. За момент я погледнах. Отдръпнах се с ококорени очи от нея, обърнах се и хукнах. Ох проклети инстинкти! Кога щях да се науча....Писна ми от това

Тичах без посока, докато се успокоя.Толкова ли беше трудно да се забавлявам с някой без да се опитвам да го убия? Стигнах гората, но това беше друга част. Чух шума от шумяща вода...при реката ли бях ? Проклета вода... само проблеми създава....