Няколко нещица в стих и проза

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Здравей, народе на Red Bedroom. Тук с вас ще споделя моите творения в областта на лириката. Надявам се да ви харесат.

Сбогом

Гледа тя в нощта луната,
сълзи проблясват в тъмнината.
Ръката й бавно се разтваря,
изтървайки писмото,
казващо че това е края.

"Не те обичам вече, Ана.
Харесвам от отдавна друга.
Оставям те сама в капана.
Слагам край на връзката ни тука.

Не бе достатъчна за мене.
Ти беше по-скоро като бреме.
Обичам я и го признавам.
Няма повече да се заблуждавам,
че за мене веч не съществуваш."

Звезда проблясва в тъмнината,
проблясва тъжно и умира.
Момичето въздъхва в пустотата
и започва в мрака да се взира.
Уви, освен самотата
тя нищо друго не намира.

Любов

Кръвта ми нежно изтича
от раната дълбока.
Сърцето ми бавно спира
от смърта жестока.

Нежно ти си ме прегърнал
и тъжни сълзи рониш.
Ножа от масата си прекатурил
и искаш ти да се събудиш.

Уви, това е реалността.
Аз завинаги заспах,
но изпълнен с тъга,
не искаш да се примириш със смърта.

Опитваш да ме върнеш,
но на празно.
Последно пробваш
като ме целуваш страсно.

На ръце ме вземаш
и в леглото ме занасяш.
С ножа се пробождаш
и до мене лягаш.

Прегъщаш ме
и с усмивка умираш.
Виждаш ме в ада
и в обятията си ме взимаш.

Ти ме успокояваш,
заради това,
че повярвах на лъжа,
довела ни смърта...

Ножа нежно проблясва,
докато ние сме заедно някъде.
Кръвта ни бавно се смесва
обгръщайки телата ни отвсякъде...

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Аз и Ти

Вървим в гората,
ти ме прегръщаш.
Близо до реката
страсно ме целуваш.

Сядаме на тревата
и лягаме двама,
а после във водата
скачама двама.

Влизам и започвам да плувам,
но нещо за крака ме дръпва.
Във камъни се вкопчвам,
но към дъното потъвам.

Изпускам последнеия си дъх
и всико започва да се губи.
Цялата обгърната от мъх.
"Живота ми от грешка се загуби."

Смътно виждам черен силует,
Бързо спускащ се към мене.
Ръцете му студени като лед
обгръщат и от водата изкарват ме.

Започвам за въздух да се боря
и ти разтревожено ми помагаш.
Бавно се отдалечавам от безкрая.
Започвам да дишам и ти ме прегръщаш.

Аз пребледняла те целувам,
а ти ме прегръщаш и стопляш.
За да не те мокря се отдръпвам,
но ти пак ме задържаш.

Двамата прегърнати заспиваме
на лунна сетлина.
На сън се усмихваме,
обгърнати тишина.

Приятел

Сълзите ронят се една след друга
посърнало е нейното лице.
Мечтите й умират бързо тука
отчаяно е нейното сърце.
Тя решение в смърта намира
става и към скалата се засилва.
Протяга ръце и се усмихва
и тъкмо ще понечва да умира,
когато една приятелска ръка я спира.
Хваща я и я връща на тревата,
прегръща я и започва да я успокоява,
галийки я нежно по косата.
Надежда вижда в неговото лице,
утеха намира в неговите обятия
Раната се затваря в нейното сърце,
и щастие се появява накрая.
Останала бедно сираче
любав открива в момчето.
Тя повече няма да плаче
а ще е радостна с него...

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Девойка и вампир

Девойка бяга във гората тъмна,
гората тъмна и опасна.
Денят умира и се стъмва,
идвайки нощта прекрасна.

Луната смирено изгрява,
звездите радостни блестят,
тихичко ветрец напява
на животните, които спят.

Само девойка изплашена тича,
бягайки от кръвопиец опасен.
Той я много силно обича,
но тя го смята за ужасен.

Момичето спира изведнъж,
а заедно с нея и вампира.
Очите им се срещат веднъж,
а после в мрака се взират.

"Харесвам друг, харесва ме и той.
Негова съм и той е мой."
казва шепнешком по-скоро на гората.
Той не ще да чува, и гледа в пустотата.

"Кажи, че не ме обичаш, -
продумва топло и меко.
Кажи ми, че се заричаш.
да обичаш само него."

Приближава се,
в очите му се вглежда,
Изплашва се,
но продължава да гледа.

С радост вижда в него това,
което в любимия не намира.
Обич безкрайна открива
защита и вярност съзира.."

Той усмихва й се и я прегръща
Надвесва се и я целува.
Тя щастлива очи затваря,
но от болка изпищява.

Той нежно я захапва,
сълзи проронва от това.
След малко девойката става
и осъзнава какво е тя.

" Сега ще сме завинаги заедно."
Продумва му и за ръка го хваща.
Поглежда към небето
където луната я изпраща...

Звездите тъжно блестят,
луната помръква от тъгата.
Двата вампира вървят,
губейки се в тъмнината.

***

Гората пуста замлъква
вятъра бавно затихва.
Нощта тежко настъпва
и живота бързо замира.

Само въздишки се носят
в мрака дълбоки и тежки.
Сълзите бавно се ронят
и падат на земята жешки.

В плен на чувства и тъга,
в трап от мрак и самота,
сред поле от бели цветя,
тя остава съвсем сама.

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Тъга

Нестихващите сълзи
се стичат по лицето.
Нестихващите мъки
изливат се в сърцето.

Слънцето не ще огрей
това момиче клето.
Мрака ще я прегърне
и обвие леко.

Сърцето й разбито
мъчно ще се събере
и ще е кат’ душата
на ангел без криле.

Болка

Бавно се ронят едно по едно
цветовете на розата черна.
Бавно посипват момиче едно,
от болка обвита безмерна.

Рана дълбока, рана ужасна,
рана раздираща нейното й сърце.
Мъка голяма, мъка безкрайна,
изписана на тъжното й лице.

Защо трябва вечно да е сама,
сред поле от смърт и цветя?
Защо всичко, което докосва
става на пепел и на прах?

Няма ли край таз орисия
чернееща живота й жежък?
Няма ли край таз чудесия,
превръщаща живота й тежък.

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Ангел

Ангел със откъснати криле
седи самотен във снега.
Ангел със прекършено сърце
сълзи рони във нощта...

Всичко започна с това,
че влюби се в земно момче,
но имаше пречка една,
че ангел момичето бе...

Накрая тя взе, че реши се
в земно момиче да стане
но трябваше за душа да даде
в замяна своите бели криле...

Болката беше ужасна,
сълзи се ронеха без спир,
но мисълта за младежа
даваше й сили в този миг.

И без да чака ни секунда
тя тръгна към земята
с бавна стъпка във снега
затанцува сред полята.

Със сърце разтуптяно,
тя изтича към речния бряг.
където беше момчето,
върху пъртина от снян.

Внезапно дъхът й секна
във миг сърцето замръзна
сълза по лицето й текна
и душата й измръзна.

Там, върху кървав сняг
лежеше мъртво момчето.
целият облян във кръв
и със кама във сърцето.
И сега до него лежи
цялата обляна в сълзи
до нея нейните криле
върнати й от бога нейн.

Но тя дори не ги поглежда
става без поглед да свежда
изтръгва ножа със замах
и самоубива се в този
прокълнат час.

Така любовта им ги погуби
така любовта им ги събра.
Срещу любавто им
смъртта изгуби
и те щастливи са сега...

Моя свят

Вървя в поле от рози черни
с душа болна и празна.
Бродя сред мъки безмерни
с една истина ужасна.

Чувствам се като тенекиена кутия празна.
Чувствам се като птица в клетка.
Чувствам как света се срива
и как бавно ме убива.

И бавно поглед свеждам
със огромна мъка на сърце.
Земята тъжно поглеждам
С обляно от сълзи лице.

В моя свят на тъмнина,
в моя град на самота,
живея с болка и тъга,
до края на вечноста.

Леле сянка...чак настръхнах докато ги четох..много си добра без спор lowe

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Наистина ти благодаря половинке lowe

Моля..и найстина са великолепни

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Тъй като ти коментира специално за тебе ще пусна и последното, което имам. Надявам се да ти харесат също така, както всичко досега.

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

***

Когато тихо настъпи нощта
ще ни вземе душата смъртта
и когато полунощ удари,
любимият мъртви ще ни завари.

Една вечер
Нощта банво разцъфваше като черна роза. Ана бе седнала върху един от надгробните камъни. Косата й леко се спускаше по голите й рамене, а тъмната рокля обвиваше нежно тялото й. Черните й като нощта устни се бяха извили в лека усмивка, а кървавочервените й очи светеха в мрачината, вгледани в перленобялата луна. Лицето й, призрачнобледо и скрито зад красивата й маска, излъчваше спокойствие. Вътрешно обаче, вампирката изпитваще изгаряща жажда... жажда за кръв.
Възможността да успокои черните пламъци в себе си, дойде скоро. Тихи стъпки, придружени от стенания, се понесоха в тъмния мрак, разсейван от сиянието на нощтното небесно светило.
"Време е." - помисли си тя. Мирисът на прясна и свежа кръв започна да гъделичка сетивата й, правейкия още по-нетърпелива. Въпреки това, успя да запази самообладанние...
Млад мъж, около 19 - 20 години, вървеше между каменните плочи, като по едно време забави ход, спирайки се пред една от тях. Ан се досети, че това трябва да е приятелят на момичето, погребано рано сутринта на това място. Човекът седна на камъка, явно не забелязал присъствието на Даркъс.
- Тежка вечер, сър? - попита съвсем тихо и меко, като котка. Стреснат, той извърна облещените си от изненада и подпухналите от плач очи.
- Вярвам,... че е била очарователна. - допълни и седна до него. Това явно подейства, защото нови ручеи от перлени сълзи обляха светлото му лице и той започна да приказва. С плавен жест, момичето сложи пръст на устните му, спирайки потока от думи.
- Спокойно. - тихичко промълви по начин, сякаш че чучулига бе запяла.
- Аз знам как да ви избавя от мъките. - очите й невинно блеснаха.
- Таака... лии? – отвърна на думите й, заеквайки и невярващо.
- Да… Зная. – прошепна и го целуна. Той се опита да я отблъсне, но не можа. Буквално бе омагьосан от гласа й. Нищо не можеше да направи, освен ужасен да гледа и да диша.
Туп-туп - разтуптя се по бързо сърцето, докато вампира нежно се спускаше към шията му. Туп-туп. Чу се граченето на гарга и Ана впи перленобелите си и остри зъби. Туп...- туп. Започна все по бавно и бавно да пулсира сърцето му. Даркъс бавно пиеше кръвта му, наслаждавайки се на вкуса, а жертвата все повече и повече пребледняваше. Туп-туп - отброи последните си удари и замря измъченото сърце. Разтрепереното тяло се успокои и безжизнено се отпусна в обятията й.
За три секунди всичко се промени. Девойката бе изчезнала в нощта, трупа го нямаше, а плочата, която бе безмълвен свидетел на станалото, се бе изменила. На нея с красиви букви бе издълбано и името на мъжът, а по-отдолу с по-дребен шрифт пишеше: "Смърта ни раздели, мила, смърта и ни събра.".

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Сама

Преди потъвах в очите ти дълбоки
но удавих се в лъжите ти жестоки.
Преди се криех в прегръдката гореща,
но сега изгарям от отровата зловеща.

Ти тръгна си със нещо мое,
без да ми оставиш нещо свое,
и захвърлена в мъртвешка тъмнина
оставиме безпомощно сама.

И седя потънала във сълзи
и със шепи с черни рози пълни
и проклинам моя светъл Бог
оставил ме без капчица живот.

Сянка много е добро найстина

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Благодаря ти...

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Маска

Вървя сред обществото черно-бяло
облякло се в костюм параден
поглеждаме изкосо, бавно, вяло
въртейки се във танца странен.

Внезапно впиват се очи във мен
и маска откроява се в мига.
Взирам се в очи със цвят зелен
и сякаш те нашепват ми "Ела!".

Но няма аз мойта маска да сваля
не ще ме заблудят очи омайни
сърцето си не ща пак да нараня
за думите му празни и ухайни.

И пак стоя сред танц лудешки
сама със мойта болка черна
ще избегна аз техните набежки
търсеща спасение от мъката
безмерна...

ето сянка аз кво ти казах че са по яки от мойте!!!

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Е, не е вярно, но се радвам, че наистина ти харесват... надявам се...

Не човек,великолепни са.Просто много си добра!!!

Брой мнения : 610 Join date : 29.12.2010

Няма да споря...