Център

Заглавие: Re: Център Нед Яну 02, 2011 6:55 pm

Добре... Луциана изобщо не знаеше къде се намира, но този град все води на някъде. Нали? Но все пак мразеше да не знае на къде и и накъде да тръгне.
-Нали си по-дълго в този град от мен. Трябваше да знаеш накъде сме тръгнали!-бучеше му Лу.
-Как така реши да дойдеш в Академията. Там няма да оцелееш и 1на седмица. Ако беше в моя клас бих те направила на пух и прах. Би си тръгнал веднага, щом зърнеш физиономията ми.-Мария сякаш не можеше да се спре да го нарежда. Беше бясна.
В следващия момент видя многото светлини на центъра на града. Спасение!
-Добре, че все пак тръгнахме на някъде!-отсече Грайнер.
-Хайде стига си се оплаквала! Нали все пак стигна на място, което познаваш.-отвърна й Аблър.
Да, това я срази. Беше толкова неочаквано, но и някак си загадъчно.

Заглавие: Re: Център Нед Яну 02, 2011 7:06 pm

Не беше приятно да се заяжда с мен,и ако не беше учителка вероятно щеше да си има работа с мен,никой не трябваше да ми вика така.
-Би ли млъкнала малко? - попитах я и се опитах да се съсредоточа от къде идва този странен шум.
Тръгнахме на долу по един баир,с всяка изминала крачка,аз забързах темпото си и след малко вече тичах надолу като бесен.
Изведнъж се спрях рязко,долу имаше някакво езеро или река,или някакво такова подобие,но Лу не знаеше това.
Тя продължаваше да тича,обърнах се към нея,вече напълно спрял и тя ме блъсна.
Двамата полетяхме и паднахме в езерото.
Тя ме натискаше от горе и едва не се удавих,избутах я с всички сили и се изправих.
-Когато човек ти казва да спреш,а не да тичаш като ненормална. - Казах `и и сърдито се опитах да изляза,но тя явно в главата си,се хвана за раменете ми и сякаш се опитваше да се качи върху мен,но без успех.
И така аз се залюлях и двамата паднахме в езерото за пореден път,отново заради нея.

Заглавие: Вто Яну 04, 2011 4:59 pm

Някой да ядосва Луциана, това беше грешка. Не можеше да се каже, че това беше най-добрия вариант човек да получи нещо от нея.
-Не, няма да спра.-отговори Лу на Аблър, след като той й се беше изрепчил.
Да, това й допадаше. Обичаше да дразни хората, макар и малко, но и доставяше забавление.
И в следващия момент Луциана беше мокра до кости. Но това не беше повод за паника. На нея даже й беше смешно. Забавляваше я това, че Аблър се ядосваше.
-Хайде, успокой се!-каза тя засмяна.
Но погледът, който той й хвърли не беше особено положителен. Никак даже, което накара Луциана леко да се засегне.
Тя излезе от водата, след което и Джеймс, като тя очакваше реакцията му...