Ресторантът отвън

Цял ден се лутах по магазините.Почти нищо не си харесах и носех 2-3 торби от Виктория Сикрет.Бях облечена в една тъмно-синя блуза с голо рамо от горе с колан върху нея,със светли сини дънки и черни дълги токчета.Вече се свечери и реших малко да си отпочина.Отидох до най-близкия ресторант,но беше много пълно.Имаше само едно останало място,до един очарователен мъж,който ме гледаше с интерес.Приближих се до масата и казах:
-Извинете,свободно ли е мястото?-Попитах с ангелски поглед.

-Аз съм Каталина.На кратко Кат.-Усмихнах се и седнах на стола пред него,като сервитьора взе торбите в ръка и каза:
-Мадам,какво ще желаете?
-Едно двойно уиски.-Когато го казах,ченето на сервитьора едвам не падна на масата.Въпреки това се оттегли.
-Ами твойто име сладур?-Леко се усмихнах,като извадих цигарите си от малката черна чанта и си запалих една.Цигарите бяха най-отпускащият наркотик за мен.

Видях реакцията на Алекс и се засмях.
-Не бъди толкова строг с човека.
-Да.Разбира се.-За жалост бях толкова разсеяна,че вместо да подам запалката,тръгнах да щракам с пръсти за да запаля огън,но се спрях на време,като се усмихнах от неудобство и подадох запалката.
-Ти тукашен ли си?-Попитах го аз,като си дръпнах от цигарата и дима беше във формата на запален огън.Беше наистина красиво и ме биваше в това.

Алекс ме изгледа доста странно,сякъш знаеше,какво ще направя.Но въпреки това си замълчах.
- Ами ти тукашна ли си? -Попита ме той с мръсен поглед.
Ако му кажа,че съм безсмъртна,как ли ще реагира.Засмях се на самата себе си.
-Да.-Междувременно,келнерът дойде с поръчките ни.Поднесе питието на Алекс и после се обърна към мен,поднесе внимателно питието и каза:
-Нещо друго да желае мадам?-Попита ме той с усмивка.
-Не.Благодаря.Това е достатъчно.-Сервитьора се оттегли,а аз отпих от уискито.
-С какво се занимаваш Алекс?-Попитах го аз от любопитство.

Алекс беше директен и не каза нищо за това с което се занимава.Приех този отговор и само се молех мен да не попита.Та какво щях да му кажа?Че съм безсмъртен владетел,по скоро вече майстор на огъня и,че ръководя магическо училище.
-Добре.Няма проблем.-Усмихнах се и аз и отпих от уискито.
Незнам,каква енергия излъчваше Алекс,но беше адски странна.По принцип долавях способностите,но около него се усещаше моята стихия.

Докато се бях облегнала на стола с усмивка изведнъж Алекс се приближи и аз към него,като той леко прешепна:
-Слушай знам, че си владетел на стихията огън.-При казаното от него,тялото ми застина на място и го гледах с празен поглед.
- Спокойно...няма да ти направя нищо...всъщност и аз съм такъв...като теб.-каза той.
-Аз...а....аз такова....от къде разбра?-Попитах уплашено и отпих от уискито,като леко се дръпнах назад.През това време дойде сервитьорът и отново ме попита дали иска нещо.
-НЕ...не желая нищо...Май имате пожар в кухнята.-Само с мисъл веднага подпалих кухнята и той хукна натам.

-Аз те усетих от рано,но не знаех дали си с добри намерения.-Казах аз,като му намигнах.
-Да най-добре е да се махаме.-Грабнах торбите и го хванах за ръка.
Нямах план за това къде ще отидем,за това отидох направо в Академията.

п.п Пиши в моята стая.