Водопадът

Беше доста студено навън,но все пак реших да отида до водопада.Там е страхотно.Мога да остана сама с мислите си.Облякох си една бяла блуза с дълги ръкави,бели дънки,бяло лачено яке и бели обувки.Когато отидох,обаче видях,че няма да съм сама със себе си.Имаше едно момиче застанало близо до водопада.Приближих се до нея и казах:
-Май не само аз искам да съм насаме с мислите си.

-Ами не.-Със сигурност това не беше моята стихия,но все пак.
Наведох се над водата и леко прокарах пръсти през водата и се изправих отново.
-Между другото,аз съм Каталина.-Усмихнах и се и и подадох ръка за поздрав.

-Аз съм Амброзия,но за по кратко можеш да ми казваш Рози.-Представи се тя и се здрависахме,но тя изведнъж се дръпна и каза:
-Ти си огън?
Какво?Дали и тя бе владетел на някоя стихия?По добре да се направя на ударена.
-Какво?-Попитах,като леко издърпах глава назад.

Леко се подсмихнах,като някой злодей и казах:
-Добре де така е.-Междувременно тя вдигна една водна сфера.Аз щракнах с пръсти и сферата стана огнена.Леко се засмях и попитах:
-Ти не си ли една от ученичките в Академията?-Попитах заинтересовано.

Амброзия се възхищаваше на сферата,но отговори на въпроса ми:
-Да.Ученика съм,а ти?-Отговори тя и ме попита.
-Аз съм директор и преподавател там.-Усмихнах се и за миг свалих само с мисъл цялата сфера,която отново се превърна във вода.
-Със сигурност ти трябват доста тренировки,щом дори огънят те побеждава.Леко се усмихнах и вкарах ръцете си в джобовете на якето.

-Аз съм директор и преподавател там.-Усмихна ми се тя и изведнъж свали сферата и тя отново се превърна във вода.
-Със сигурност ти трябват доста тренировки,щом дори огънят те побеждава.-Каза ми тя и се усмихна.Сигурна бях,че е права и затова й казах-Да..така е.И затова съм си виновна само аз...е поне тук ще има кой да ме обучи.-казах и я погледнах.Не можех да повярвам,че тя е директор,толкова е млада....

-Да..така е.И затова съм си виновна само аз...е поне тук ще има кой да ме обучи.-Каза тя и ме погледна невярващо.Явно доста и е направило впечатление,че съм толкова млада за директор.То безсмъртието е така.Дано само не пита кой е предишния директор и на колко точно години е академията.
-Спокойно ще се научиш.-Намиигнах и,и побързах да я попитам за да не задава тези въпроси от които се страхувах:
-Тук е доста хладничко,макар да съм владетел на огъня пак ми е леко студено.Ако желаеш да отидем някъде другаде?

-Тук е доста хладничко,макар да съм владетел на огъня пак ми е леко студено.Ако желаеш да отидем някъде другаде?-попита ме тя сякаш не искаше да и задавам въпроси.Е това ме устроиваше.-Да няма проблем.Само кажи къде ти се ходи и сме там за секунда.-Усмихнах и се плахо,чакайки отговора й.

-Да няма проблем.Само кажи къде ти се ходи и сме там за секунда.-Тя ме попита плахо.
-За секунда там а?Май някой владее телепортиране?-Усмихнах се.
-Добре,давай,изненадай ме.-Усмихнах и се отново и зачаках.

П.п пиши в бара и идвам.

Алекс обикаляше наоколо като пълна откачалка. Няколко човека вече го бяха срещнали и го бяха изгледали с добре познатите погледи, които обикновено означаваха "Абе к`ъф е тоя перко", но на него не изглеждаше да му пука.
Той гордо носеше фотоапарата си и от време на време документираше нещо, което го бе впечатлило.

Ама защо всички, които срещнеше умираха да му се представят. Не можеше ли човек да си прави изкуство, без някой да му се пречка наоколо.
- Здрасти. - от учтивост поздрави той и зае да се оглежда наоколо за пътека, която слизаше долу, до самия водопад, където водата се разбиваше и правеше пенливи, перлени феерии..