Паркът

Брой мнения : 441 Join date : 28.12.2010

Джейсън и Анабел излязоха от киното и се запътиха по една улица. Бела незнаеше накъде води , но не я и интересуваше. Вървяха и се усмихваха един на друг и скоро стигнаха до парка. Беше много хубав и... зелен , какъвто трябва да е. Ухаеше на много приятно и Бел се усмихна още толкова. Погледна към Джейсън , след това отново към природата и нейните чудеса. Минаха покрай едни пейки и седнаха там. Не беше точно заведение , но какво да се прави , като няма колкова в града.
- Вампир ли си? - попита Бела.
Знаеше още от самото начало. Имаше някакво предчувствие или беше просто инстнкт. А те никога не я лъжат. Никога не са я подавали , затова Ан вярваше много на инстинктите си. Усмихна се и ръстоса крака на пейката. Промуши пръсти през косата си и я преметна леко назад , за да не 'и ходи в очите , защото беше дългичка.

Брой мнения : 22 Join date : 29.12.2010

Въпросът й доста изненада Джей, би трябвало да се крие от хората, дори и от Бел. Е да знаеше, че тя е вещица, беше усетил вещерският аромат с вампирското си обоняние, но все пак не трябваше никой да знае за съществуването на вампирите.
- Ъмммм ... аз дали съм вампир!? Аз...ами .... да! - призна накрая той, знеше че беше важно да опази съществуването си в тайна, но за бога това беше Анабел...имаше й доверие нищо, че почти не се познаваха. Двамата с Бел седнаха на една пейка и Джей я прегърна през рамо. - А ти си вещица? - беше по скоро въпрос... отправен към Ан. - Кхъмм... от колко време си тук? - зададе поредният си въпрос, колкото повече стоеше с нея, толкова повече искаше да я опознае...

Брой мнения : 441 Join date : 28.12.2010

Бела се усмихна и се загледа към фонтана остреща. Беше хубава гледка. Не колкото да гледа Джейсън , но и фонтана си го биваше. Следеше как водата се издига и после бавно пада надолу. Облегна се леко на рамото на Джейсън.
- Да, вещица съм. - попринцип Бела също не трябваше да казва на никой , че е вещица. Трябваше да го пази в тайна , но неможеше да не каже на Джейсън. Просто неможеше. Имаше му доверие , дори и за малкото време , за което се познаваха. - Тук съм от...няколко часа. - отговори и на последния въпрос.
Ако Джейсън беше вампир и Бела беше вещица , а наоколо имаше академия , може би и Джейсън учеше там.
- Значи учиш в академията? - попита тя , но не прозвуча толкова ато въпрос , колкото като твърдение. - Впрочем на колко години си?
Бел леко постави ръата си на на неговата , която сега беше на рамото 'и и след това усмхвайки се отново се обърна към него. На Ана много 'и харесваше в прегръдките на Джейсън.Чувстваше се в безопастност.

Брой мнения : 22 Join date : 29.12.2010

Беше хубаво аз и Ан да си споделяме. Беше малко странно, но все пак хубаво. Стояхме на една пейка гледащи фонтанът срещу нас. Гледката бе хубава.... и малко необичайна. Никога не съм се разхождал из парка или някъде другаде. Беше ми добре и по нощните клубове и барове, там поне средата ми беше някак... по - позната, докато тук се чувствах някак не на нясто, но факта, че бях с Бел премахваше всички лоши страни на кисненето в парка.
- Да... уча...там. - отвърнах й накрая. - На 19 години съм...в смисъл човешки и две вампирски. - понякога изпадах в доста подробности и това беше когато...бях нервен. - Ами ти моя вещице.... на колко години си...ако не е тайна!? - попитах я след което я целунах, но съвсем на бързо...

П.П. Извинявай, че се забавих.

Брой мнения : 441 Join date : 28.12.2010

Анабел вдигна краката с на пейката и седна върху тях , като се обърна към Джейсън.
- Годините не се пазят в тайна. Други случки се пазят в тайна. - каза само тя. - На 19 годин съм. Родена съм в Франция. Знам няколко езика. Голям оптимист съм. Поняога изръсвам нещо тъпо или не на мястото си , затова че не се чуди ако се сличи някога. Освен това съм непридвидима и много бързо се паля. Много трудно е да се разсърдя на някой , но ако го направя - не прощавам лесно. Когато си наумя нещо , много трудно е да ме разобедят. Мразя да ме командват и да ми казват какво да правя. Казвам винаги истината в очите , освен ако от нея може да заболи. Мога да пазя тайни и честно казано съм нещо като психоаналитик , защото приятелите ми...Е , от преди да се преместя тук , винаги ми споделяха и си изливаха душата. - разказа Бела за себе си.
Ако двамата се разпитваха един друг щеше да се губи много време , затова Бела реши да разкаже горе - долу нещо за себе си без Джей да я пита.
- Общовзето това е за мен. - добави и пак се усмихна.

Брой мнения : 22 Join date : 29.12.2010

Слушах с интерес всяка една нейна дума, всеки звук излизащ от устата й.
- На истина за мен значи много, че сподели всичко това с мен! - казах й и я хванах съвсем леко и нежно за брадичката... исках да я целуна, но ... сега точно изучавах лицето й... гледах невероятните й очи и очарователната усмивка, която доста често се изписваше на лицато й.. тази усмвка ме радваше, караше ме да се чувствам щастливо по някакъв страннен начин.
- Аз съм роден в Сиатъл... бях състезател, животът ми беше на пистата... адреналина, тръпката... още си спомням какво беше и бих дал всичко да си върна тези чувства отново, но за всички стари почитатели съм мъртав и просто е невъзможно повече да се състезавам. Сигурно се чудиш защо мъртъв!? ... Катастрофирах при последното състезание, но за щастие ме откараха на време в болницата където бях превърнат... и за всички съм умрял във болницата... - споделих с Бел...имах чувството, че мога да й кажа всичко...не само че имах това чувство, то беше истина...

Брой мнения : 441 Join date : 28.12.2010

Анабел слушаше всяка дума и я възприемаше. Беше 'и доста интересно. А самата история беше мало тъжна. Бела не беше споменала своята , защото не искаше да отваря стари рани. А и мислеше , че това стига на двамата.
- Много жалко. - каза тя на Дейсън и го целуна продължително.
Жалко , че Джей неможеше повече да се състезава. Можеше да кара , но дори и Бела знаеше , че няма да е същото с това да се състезава. Самата тръпка и желание да победиш всички правеха тези състезания велики. Белс се усмихна и отново се облегна на рамото му. Беше 'и приятно там. Много приятно.

Брой мнения : 22 Join date : 29.12.2010

Не търсех съжаление и за момент съжалих, че съм й казал, но тя ми беше... нещо като гадже. Е не точно...май. Познавахме се от скоро, но това не пречеше? Или пък пречеше...!? Не бях сигурен, знаех само, че искам да съм с нея.
- Искаш ли да отидем да пийнем нещо? - попитах я след миг. Жаждате ми за алкохол беше голяма в този момент... ИМах нужда от едно уиски или пък водка... все едно, само да е алкохол.

Брой мнения : 441 Join date : 28.12.2010

Колкото 'и да 'и се искаше да остана с Джейсън наистина трябваше да тръгва. Имаше да опрвям няколко неща и все пак трябваше да види брат си, който също беше в академията. Наистина не 'и се тръгваше. Джейсън бе добра компания, но 'и се налагаше.
- Искаше ми се, но немога. - орговори му тя и го целунах леко продължително. - Трябва да тръгвам. Ще се видим скоро. - отново го целуна. - Чао.
Стана от пейката и си поизтупа леко дънките. Усмихна се на Джейсън и се обърна на другата страна, тръгвайки към академията. Ходеше с бавна и елегантна походка, която много 'и отиваше. И се надяваше с Джейсън отново да се видят. Пък и как няма да стане, като учеха в една и съща академия. Мина по малкия мост, след това през граднката и излезе от парка.

Заглавие: Re: Паркът Пет Мар 04, 2011 1:12 am

Събудих се с мисълта, че днес ще е забавен ден. Още щом отворих очи започнах да правя планове. Реших, че първо ще посетя парка. Обичах парковете - второто място след гората, в което можеш да се скриеш на някоя осамотена пейка и да мислиш за всичко, което ти дойде на ум .. под лучите на слънцето. Много се радвах, че имах нещо, което ми помагаше да излизам на слънце .. обичах слънцето.Станах от леглото си и набързо се облякох. Оставих кафето за по-късно. Взех си якето и една книга в ръка и се запътих към парка. Щом стигнах, след кратка разходка из храстчетата седнах на една пейка и се зачетох в книгата си.