Стаята на Анди

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 7:20 pm

Вайълет можеше да се закълне, че не бе влизала в по-подредена мъжка стая никога. Брат й също обичаше реда, но неговата стая не изглеждаше така и май никога не бе изглеждала, защото навсякъде имаше нахвърляни шишета от химикали, фотографска хартия и какво ли още не.
Ви се настани на леглото и седна по турски, както обикновено правеше. Отново хвърли поглед на помещението. Обичаше просторните и светли пространства като тази стая.
Явно родителите на Анди също бяха богати. Май само тя не се вписваше в тази обстановка, заради семейството си.
- Мисля си, че за момче си доста подреден.. - засмя се тя и стана, приближавайки се към прозореца. Погледна навън. Откриваше се живописна гледка към малкия парк. Свежа, зелена, подстригана морава. Няколко пейки, два-три масивни дъба. Хм, тя дори не бе погледнала какъв изглед има нейната стая.
- Не бих отказала чаша вода. В устата ми е сладко заради шейка.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 7:34 pm

Бях на метър от вратата на банята.
Наблюдавах я.Тя оглеждаше внимателно стаята,след което се изкикотих леко и казах:
- Не,не съм,просто не ми остава много време,за да се прибера и да успея да разхвърлям - усмихнах се и оставих дрехите в банята си,за да мога да се облека на спокойствие след като се изкъпя
Ви не помръдна от мястото си,просто остана до големите прозорци,загледана в нещо навън,а аз използвах момента,за да вляза да се изкъпя за бързо.
Чу се шум от течащата вода в банята,както и тихо пеене и подсвиркване.
Когато вече беше готов,Анди излезе от банята и се приближи към Ви.
- Съжалявам,ако съм се забавил - главата ми беше пълна с думи,но те бяха твърде неясни и несвързани,за да ги оформя в изречение.
Анди седна на леглото,като извади сешоара,след което направи жест на Ви,за да седне до него.
- Ее,разкажи ми нещо за себе си?За семейството си? *Анди се смути леко,след което продължи* - Ако е твърде лично,може да ми разкажеш нещо за приятелите си в академията или за интересите си? *усетих как устните ми се изкривяват в усмивка*

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 7:45 pm

- Дай на мен! - без много предисловия Ви все сешоара и започна с нещо и с пръсти да оформя косата на Анди. Обичаше да се занимава се чуждите прически, това я забавляваше. Но нейната упорита коса не се подчиняваше на каквото и да е третиране, затова тя просто я оставячше чупилива.
Косата на момчето миришеше много хубаво - на нещо като лек мъжки парфюм.
- Аз съм тук от няколко часа, всъщност. Току-що се нанесох. Запознах се със съквартирантката ми, която е голям сладур, и изчезнах, за да си купя закачалки. - тя се замисли за секунда какво би впечатлило Анди. Ама тя защо въобще искаше да го впечатлява?!
- Хм, ами.. За мен..за мен. Ами дойдох от Франция пред три дни, прекарах ужасни две нощи в един долнопробен, крайпътен хотел. Семейството ми е съвсем обикновено. Баща ми почина, майка ми в момента е безработна. А това е съпругът ми. - тя извади от чантата си снимка на тъмнокос, синеок мъж на около двадесет и пет - брат й, Александър. Просто искаше да види реакцията на Анди относно лъжливият факт, който му бе поднесла.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 8:08 pm

Анди подаде сешоара на Ви.Той стоеше търпеливо,докато тя сушеше косата му.
Можех да усетя как зареждащото се главоболие пулсира точно между веждите ми.Притиснах юмрук към челото си,после вдигнах очи.
Заслушах се във Ви.Бавно и увлекателно разказваше за живота си.Тя се държеше странно.Сякаш ми няма доверие или просто защото е твърде дълго насаме с мен,когато от устните й се отрониха думите "А това е съпругът ми".
Известно време стоях без да казвам нищо,загледан в тъмнокафявата постелка на леглото.Внезапно бях завладян от мисълта какъв невероятен човек е момичето пред мен,а единственото което имаше значение,че тя не беше моя.Погледнах я и казах невярващо:
- Трудно ми е да си го представя. *изправих се и след това седнах на другата страна на леглото* - Не си ли малко малка за съпруг? - казах и преглътнах.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 8:17 pm

- На 18 и отгоре съм. Ходихме няколко години и той ми предложи. - продължаваше с малкото си изследване тя. Защо й пукаше за реакцията на някакъв почти непознат?! Защо сега го лъжеше и се правеше на интересна изобщо. Цялата ситуация беше адски странна.
Продължи грижливо да се занимава с прическата на Анди. Косата му бе почти суха, но палавите й пръстчета просто не можеха да спрат да шарят из нея.
- Харесвам косата ти. - каза тя съвсем искрено и заметна бретона му настрани, защото до сега снопчетата коса бяха се спрели пред очите на момчето и му пречеха да вижда.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 8:31 pm

Тя продължи да си играе с косата ми.Явно й харесваше.Отдръпнах се и размахах ръце встрани.
- Аз пък смятам,че все още си твърде малка за това *Какво ме прихващаше?Гледах изражението й,сякаш не бе очаквала това от мен.Не бях разгневен,по-скоро разочарован или по-скоро глупав.
Пристъпих бавно към нея.Целунах я.Просто леко докоснах устните й,нищо животинско.В главата ми се заблъскаха мисли за нейната реакция и ме накара да се напрегна.Отдръпнах се и казах:
- Днес трябва да забравиш за това малко късче живот,което някак си успяла да изградиш за себе си и за този ... човек,когото си избрала,като отново допрях устните си до нейните.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 8:38 pm

- Да, добре, мамо.. - шеговито каза тя, преди да бутне леко с ръка главата му като закачка..
Тогава последва целувката.. Ама какво по.. Ви се отпусна и си позволи да докосне леко устните му, така, че да не изглежда, че го отблъсква, но не задълбочи нещата.
След това последва малката реч на Анди. Защо мъжете имаха винаги такова самочувствие относно себе си!? После пак целувка.
Тогава Вайълет се засмя и разтрогна съюза на устните им с думите:
- Какво ви има на вас, мъжете!? Когато видите обвързано момиче и бум - трябва да го свалите. За твое сведение това е брат ми, а аз съм напълно свободна, дори нямам гадже в момента. - не звучеше много сериозна, но и не се шегуваше.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 9:10 pm

Думите й се забиха в главата ми като нож.Почувствах се ужасно.Сигурно и тя се чувстваше по същия начин.А дали я бях уплашил?Изправих се и започнах да крача нервно из стаята.Не можех да понеса мисълта,че ще остана в една стая с нея дори и секунда повече.Тя бе вперила поглед мен.Сякаш искаше да види какъв ще е следващият ми ход.Не можех да понеса чувството,което изгаряше тялото ми.
- Радвам се,че се изяснихме.Не мисля,че имам какво повече да кажа.Разговорът приключи. - обърнах се с гръб към прозорците,за да не й давам повод да продължи.Исках просто да излезе,за да остана сам.Наистина се чувствах ужасно.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 9:17 pm

Вайълет тръгна да излиза, защото така й се стори най-удачно. Да, но тя реши да плюе на всичко сериотипно.
Той се интересуваше от нея. Беше твърде очевидно. А и я бе целунал, и то не веднъж. Определено изглеждаше, че не само тя не бе безразлична..
Приближи се към Анди и въздъхна. Той стоеше с гръб към нея, а тя обви ръце около кръста му изотзад.
- Аз също се радвам, че се изяснихме. Защото ако не бяхме, нямаше да знам, че се интересуваш от мен...

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 9:34 pm

Мислейки,че вече е сам в стаята,Анди чу тияхия и звънлив глас на Ви зад себе си.Усети как ръцете й се увиха около кръста му.Той ги хвана леко и се обърна с лице към нея.Отмести нежно кичур коса,за да види лицето й.
Тя не отвори очи и аз продължих да плъзгам пръсти по лицето й,сякаш отмествах нов кичур.Исках да й кажа всичко ,което прелиташе през съзнанието ми,като например "Ти си красива" или "Искам да останеш тук тази вечер" , но знаех,че тези думи означаваха повече за мен,отколото за Ви.Дали за нея това не са случайни фрази,които просто биха я накарали да се усмихне за секунда?Дали просто няма да изчезнат,да бъдат сантиментални и изтъркани,за да значат нещо наистина?
Пръстите ми се плъзгаха по бузата й и се заровиха в косата й,преди да се пуснат отзад по врата,хладни и треперещи върху топлата й кожа.Приведох се напред и я целунах.Не исках този момент да свърша.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 9:45 pm

Вайълет обви ръце около врата му, притискайки го по-близо до себе си, така, че телата им бяха долепени едно до друго.
Тя отвори леко устни, позволявайки на езикът на Анди да навлезе в нейните устни. Целувката им стана все по-дълбока и по-страстна. Бе започнала като леко докосване на устните, а бе прерастнала в нещо толкова еротично.
Отдръпна се от момчето за секунда, за да си поеме глътка въздух.
- Прекрасен си. - прошепна тя на сантиметри от устните му, а връхчетата на пръстите й докоснаха устните му съвсем ефирно. Прокара пръстчето си по пиърсинга на долната му устна. Намираше го за толкова секси.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 10:26 pm

Сякаш тих гласец мълвеше тайни на език,който не можех да разбера.
Две прекрасни думи се отрониха от устните й.Това беше нещо повече от просто насърчение да допра устните си още по-силно към нейните.Ръцете ми се спускаха бавно към кръста й.Леко погалих дясната й ръка,на която тя имаше татуирано сърце,след което прокарах устни леко по врата й.Погледнах лицето й,след което извърнах глава леко в страни.Отстъпих назад ,отдръпнах ръцете си от нея и казах:
- Всичко се случва твърде бързо. *вдигнах рамене и седнах на леглото*
Докато наблюдавах Ви,усетих,че някой ни наблюдава и се извърнах назад.
Обърнах се и видях голяма,бяла топка косми,която бе приковала поглед в нас.Засмях се с глас,когато Брадли скочи при мен в леглото.
Погледнах Ви смутено и усмихвайки се казах:
- Това е моя домашен любимец - та нали всички върколаци си имат кучета за домашни любимци - помислих си и продължих - Казва се Брадли.Усмихнах се,а той бързо,въртейки опашка се приближи към нея и скочи право на раменете й.
Анди се изправи,потупа леко Брадли по главата и го изпрати да отиде на мястото предназначено за него.
- Таа ... нали не си омъжена наистина *Анди прехапа леко долната си устна и направи гримаса на невинно 8 годишно дете*

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 10:47 pm

- Знам! И е странно! Не искам да бързаме! - тя му лепна още една целувка преди да поскочи изплашено от малкото животинче, което й се бе нахвърлило изневиделица.
Погледна го преденително, след това хвана кученцето и започна до го милва и да си играе с него. Ви обожаваше животни, но майка й никога не й бе позволила да си вземе домашен любимец. Нормално, все пак те едва свързваха двата края, липсваше им само животно.
- Ау, колко си сладко! - каза тя любвеобилно и взе кученцето в скута си.
- Приличам ли ти на омъжена!? - засмя се Вайълет и го погледна развеселено.
- Кой би ме взел?! Казах ти, това е брат ми, Александър.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 11:03 pm

"Кой би ме взел" ... Този въпрос утекна в главата на Анди - може би някой самотен върколак,който е убил собствените си родители - помислих си и разклатих глава,за да разсея лошите мисли.
- Не,никак даже *усмихна се Анди* - приличаш ми на сериен убиец,но няма да бъда предпазлив *повалих я на леглото и отново я целунах*
- Къде е брат ти сега? - Анди изтреля въпроса и се загледа право в нея.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 11:13 pm

- Във Франция, прави пробив на фотографко поприще. Отдава му се. Може би след време ще ти покажа някои от фотосите му, в които участвам аз...без дрехи. - засмя се звънливо и го целуна палаво, добавяйки:
- Хм, не е разумно да не си предпазлив, но пък може да ти донесе някои хубави моменти и облаги. - прокара ръка по линията на ключицата му, доковайки топлата му кожа. Беше толкова сладък...
Кучето се качи при тях, намествайки се най-нахално до двамата,
- Мисля, че ревнува.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 11:31 pm

В очите на Ви за секунди проблесна нещо,прекалено бързо,за да определя какво беше точно.Изглеждаше толкова нежна,крехка и млада.Замислих се,защо и вдъхвам напразни надежди,след като ще избяга,за да не нараня и нея,както правех със всички,които обичах.Въздъхнах и я погледнах:
- Доста интересна професия си е избрал брат ти,харесва ми.Доста амбициозна личност ще е. *усмихнах се,след което хванах брадичката й и я целунах* - Снимала си се гола? *погледнах я учудено и се засмях* - Аз не бих се саблякъл гол пред сестра си,ако имах,а и тя едва ли би изгаряла от желание да ме види гол.Това ми се струва странно *закикоти се Анди* - Нямам нищо против,щом ти харесва и ти се отдава.
Брадли се качи на леглото и заразмята опашка между нас. "- Мисля, че ревнува." каза Ви.
- Аз определено не мисля,че въообще разбира нещо , просто си търси някой,който да си играе с него, а в момента вижда двама,които да го лигавят.
Ви се заигра с Брадли, а Анди беше толкова изморен от днешния ден,че просто се отпусна назад и заспа.

Заглавие: Re: Стаята на Анди Пет Яну 07, 2011 11:38 pm

- Просто не го познаваш - той е амбицията, облечена в човешко тяло.. - каза тя и се усмиха на реакцията, която бе произвела новината, че се бе снимала гола.
- Аз обичам да се снимам. А и той ми е брат, не мисля, че би трябвало да се притеснявам от него. Мисля, че работим добре заедно,но сега вероятно ще му натресат дузина анорексични манекенки, които даже на хора не приличат. - предположи Ви и се захвана да играе с Брадли, който определено я харесваше.
След около половин час се обърна, за да види на леглото заспалия Анди. Остави кучето на мира и се качи в кревата. Гушна се до момчето и заспа блажено.

П.п. Лека нощ! До утре!

» Стаята на Ли Лав
» Стаята на Харпър
» Стаята на Ел Даун
» Стаята на Франко
» Стаята на Арън